Знаменията, чудесата и страданието

В проповедта от последната неделя се опитах да отговоря на въпроса защо молитвата за знамения и чудеса (Деяния 4:30) не винаги означава, че тези, които се молят, са „нечестиво и прелюбодейно поколение...“ (Матей 12:39) и че подценяват  силата за спасение, която единствено кръстът притежава (Римляни 1:16; 1Коринтяни1:18,22-24). Опитах се да обясня, че подобни обвинения срещу молещите се за знамения и чудеса са отправени всъщност към християните от Деяния на апостолите, защото точно те се молеха знамения и чудеса да придружават тяхното проповядване (Деяния 4:29,30).

Ето още едно възражение срещу тези молитви, което допуска същата грешка. Обвинението е следното: да молиш Бог да протегне ръцете си, за да изцелява и да върши чудеса, противоречи на библейския призив за себеотрицание, страдание и пътя на кръста.

Ние живеем в паднал и безполезен свят (Римляни 8:21,22). Стенем в тяло, което няма да бъде изкупено преди второто пришествие (Римляни 8:23). Силата на Христос е съвършена в нашата слабост (2 Коринтяни12:9,10). Ние сме пръстените съдове, където е скрито съкровището Исус, така че в тях да може да се проявява Божията сила (2 Коринтяни 4:7). Нашите страдания приготвят за нас вечно изобилие от слава (2 Коринтяни 4:17). През много скърби ще влезем в царството (Деяния 14:22). Отговорът на това възражение е същия като на предишното: в действителност то е отправено към Павел. Забелязахте ли, че всички текстове относно мястото на страданието, цитирани в предходния параграф, са на Павел? Това не е изненадващо, тъй като от самото начало на призоваването му за служение, Исус каза: „Защото Аз ще му покажа (на Павел) колко много трябва да пострада за името Ми“ (Деяния 9:16). Животът на Павел беше изпълнен с физически, душевни, духовни страдания и страдания във взаимоотношенията с другите. На всички покаяли се той каза да очакват същото (Деяния 14:22).

Тогава питам: Това прави ли знаменията и чудесата несъвместими със служението му? Не. Той преценява служението си така: „Защото не бих се осмелил да говоря за нещо освен онова, което Христос е извършил чрез мене за привеждане езичниците в покорност на вярата чрез моето слово и дело, със силата на знамения и чудеса, със силата на Святия Дух Божий...“ (Римляни 15:18,19а)

С други думи, за апостола животът в страдания и служението, придружено от знамения и чудеса, не са несъвместими. Чарлс К. Барет обяснява това в коментара си върху 2 Коринтяни: „Чудесата не са били в противоречие с теологията, която Павел е проповядвал и практикувал, защото не са извършвани във време на преуспяване и победа; апостолът е трябвало да понася търпеливо страдания и клевети“ (стр. 321). Защо, питам аз, някои хора казват, че днес молитвата (Деяния 4:30) за знамения и чудеса отрича библейския призив за страдание? Това не трябва да е така. Ако кажем, че е вярно, значи отправяме обвинение към Павел и служението му.

Ако видим, човек в инвалидна количка да се моли за изцелението на други хора, изобщо не бих искал да бъда в числото на тези, които ще се отдръпнат и ще кажат злокобните думи: „Лекарю, изцели себе си.“

Моля се с Деяния 4:29,30 с (повечето от) вас,

Пастор Джон Пайпър


By John Piper. © 2009 Desiring God. Website: desiringGod.org
Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg
Английският текст е използван с разрешението на автора.
Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно,
без да я променяте и да посочите източника.

©2014 Desiring God Foundation. Used by Permission.

Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in physical form, in its entirety or in unaltered excerpts, as long as you do not charge a fee. For posting online, please use only unaltered excerpts (not the content in its entirety) and provide a hyperlink to this page. For videos, please embed from the original source. Any exceptions to the above must be approved by Desiring God.

Please include the following statement on any distributed copy: By John Piper. ©2014 Desiring God Foundation. Website: desiringGod.org