Знаменията, чудесата и страданието

В проповедта от последната неделя се опитах да отговоря на въпроса защо молитвата за знамения и чудеса (Деяния 4:30) не винаги означава, че тези, които се молят, са „нечестиво и прелюбодейно поколение...“ (Матей 12:39) и че подценяват  силата за спасение, която единствено кръстът притежава (Римляни 1:16; 1Коринтяни1:18,22-24). Опитах се да обясня, че подобни обвинения срещу молещите се за знамения и чудеса са отправени всъщност към християните от Деяния на апостолите, защото точно те се молеха знамения и чудеса да придружават тяхното проповядване (Деяния 4:29,30).

Ето още едно възражение срещу тези молитви, което допуска същата грешка. Обвинението е следното: да молиш Бог да протегне ръцете си, за да изцелява и да върши чудеса, противоречи на библейския призив за себеотрицание, страдание и пътя на кръста.

Ние живеем в паднал и безполезен свят (Римляни 8:21,22). Стенем в тяло, което няма да бъде изкупено преди второто пришествие (Римляни 8:23). Силата на Христос е съвършена в нашата слабост (2 Коринтяни12:9,10). Ние сме пръстените съдове, където е скрито съкровището Исус, така че в тях да може да се проявява Божията сила (2 Коринтяни 4:7). Нашите страдания приготвят за нас вечно изобилие от слава (2 Коринтяни 4:17). През много скърби ще влезем в царството (Деяния 14:22). Отговорът на това възражение е същия като на предишното: в действителност то е отправено към Павел. Забелязахте ли, че всички текстове относно мястото на страданието, цитирани в предходния параграф, са на Павел? Това не е изненадващо, тъй като от самото начало на призоваването му за служение, Исус каза: „Защото Аз ще му покажа (на Павел) колко много трябва да пострада за името Ми“ (Деяния 9:16). Животът на Павел беше изпълнен с физически, душевни, духовни страдания и страдания във взаимоотношенията с другите. На всички покаяли се той каза да очакват същото (Деяния 14:22).

Тогава питам: Това прави ли знаменията и чудесата несъвместими със служението му? Не. Той преценява служението си така: „Защото не бих се осмелил да говоря за нещо освен онова, което Христос е извършил чрез мене за привеждане езичниците в покорност на вярата чрез моето слово и дело, със силата на знамения и чудеса, със силата на Святия Дух Божий...“ (Римляни 15:18,19а)

С други думи, за апостола животът в страдания и служението, придружено от знамения и чудеса, не са несъвместими. Чарлс К. Барет обяснява това в коментара си върху 2 Коринтяни: „Чудесата не са били в противоречие с теологията, която Павел е проповядвал и практикувал, защото не са извършвани във време на преуспяване и победа; апостолът е трябвало да понася търпеливо страдания и клевети“ (стр. 321). Защо, питам аз, някои хора казват, че днес молитвата (Деяния 4:30) за знамения и чудеса отрича библейския призив за страдание? Това не трябва да е така. Ако кажем, че е вярно, значи отправяме обвинение към Павел и служението му.

Ако видим, човек в инвалидна количка да се моли за изцелението на други хора, изобщо не бих искал да бъда в числото на тези, които ще се отдръпнат и ще кажат злокобните думи: „Лекарю, изцели себе си.“

Моля се с Деяния 4:29,30 с (повечето от) вас,

Пастор Джон Пайпър


By John Piper. © 2009 Desiring God. Website: desiringGod.org
Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg
Английският текст е използван с разрешението на автора.
Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно,
без да я променяте и да посочите източника.

©2014 Desiring God Foundation. Used by Permission.

Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in its entirety or in unaltered excerpts, as long as you do not charge a fee. For Internet posting, please use only unaltered excerpts (not the content in its entirety) and provide a hyperlink to this page. Any exceptions to the above must be approved by Desiring God.

Please include the following statement on any distributed copy: By John Piper. ©2014 Desiring God Foundation. Website: desiringGod.org