Президентът, пътниците и Божието търпение

Понякога сме толкова изумени, тъй като с нас са се отнесли по-добре отколкото сме заслужавали, че трябва да ликуваме заедно с Бог, Който е над всички – Бог на птичия полет и на издигането на Обама. Когато цар Давид разсъждаваше колко много са Божиите „чудни дела”, той каза: „Ако бих поискал да ги изявя и разкажа, те превишават всяко преброяване.” (Псалм 40:5) По същия начин се чувствах когато наблюдавах проявите на Божията милост към всички през последните няколко дни.

Помислихте ли си колко невероятна беше катастрофата на полет 1549 на Американските авиолинии в река Хъдзън на 15 януари? Не толкова избавлението, колкото самата катастрофа. Представете си: Еърбъс А 320 излита под определен ъгъл (може би 30 градуса). Той не лети успоредно на земята; и не само това, но лети бързо. Все още не с пълна скорост, но сигурно с четири пъти по-висока от тази на вашата кола, когато се движите по високоскоростна магистрала.

Гъските летят успоредно или почти успоредно на земята. Те не летят като рояк пчели, плътно като в облак. Летят хоризонтално над земята, често във формата на буква V. Поради това, каква е вероятността за хилядна от секундата, движейки с под такъв ъгъл и с такава скорост, самолетът да пресече пътя на гъските и някои от тях да попаднат не само в единия, а едновременно в двата двигателя?

Статистически погледнато, попадението на две ракети с лазерно насочване не би било толкова сполучливо, колкото това на гъските. Ако Бог управлява падането (както и полета) на всяка птичка, както казва Исус (Матей 10:29), тогава катастрофата на полет 1549 е била предварително начертана от Него.

Следва приземяването в река Хъдзън, което също е невероятно. И двата двигателя не работят. Обслужващият персонал на полета разказва, че в самолета било тихо като в библиотека. Той се превръща в 77-тонен безмоторен самолет, пълен с гориво. Капитан Салънбъргър решава да го приземи в реката. Кацането на всяко друго място ще превърне самолета в голяма огнена топка.

Той завива, разминава се на 270 метра с моста Вашингтон и, плъзгайки се, самолетът се приземява съвършено по корем. Няколко градуса наклон напред, назад, вляво или вдясно и щеше да се забие в реката и да се разбие. Вече във водата, персоналът не оставя пътниците да отворят вратата в задната част, защото салонът ще се наводни веднага. Аварийните врати и тези в предната част осигуряват евакуирането на всички и самолетът не потъва още достатъчно дълго, за да могат да се покатерят на него. Лодките се появяват почти мигновено. Капитанът обикаля два пъти по пътеките между редовете, за да се увери, че няма никой вътре и след това напуска самолета. По-късно машината потъва.

Ако Бог е водил толкова точно гъските, то Той също така е направлявал ръцете на капитана. Бог е знаел, че когато свали самолета на земята, ще изпрати и вълнуващо спасение. Тогава защо е направил всичко това? Ако е имал намерение да остави всички живи, защо е допуснал катастрофата?

Защото е искал да даде на нашата нация знак за Своята сила и милост една седмица преди новият президент да встъпи в длъжност. Бог може да свали самолет когато поиска, и то без да бъде несправедлив към никого. Всички освен Христос заслужават да бъдат осъдени. Ние сме го пренебрегвали толкова упорито и последователно, че Той има изключително право да  унищожи всеки от нас, по всяко време и по какъвто иска начин.

Бог обаче е много търпелив.Той се ядосва бавно. Всеки ден сдържа гнева Си. Точно това виждаме в този случай. Катастрофата на полет 1549 отразява правото и силата на Бога да съди. Приземяването на самолета е Божия милост. То е Неговия призив към всички пътници, техните семейства и към тези, които са чули за случилото се, да се покаят, да се обърнат към Сина Му Исус Христос и да получат прошка за греховете си.

Пиша това вечерта след встъпването в длъжност на Барак Обама, първия президент на САЩ от афро-американски произход. Този ден плаках два пъти. Имаше две неща, от чиято значимост бях изумен. След речта на Обама, докато се молех с няколко братя, осъзнах греховността на собственото си расистко обкръжение. Другото беше, когато се опитвах да изразя вълнението си пред един афро-американски брат от това какво ли би трябвало да означава всичко това за него.

Макар че отхвърлям становището на Обама относно аборта, аз съм благодарен от цялото си сърце, че стана възможно афро-американец да бъде президент на САЩ. Значимостта на това е неописуема. То е Божие дело. Тези гъски бяха от Бога. Приземяването на полет 1549 също беше дело на Бога. Това, че Обама стана президент, е Божие дело. „Той сваля царе и поставя царе” (Данаил 2:21).

Аз се моля президентът Обама да има очи, за да вижда. „Чудото в река Хъдзън” и „чудото в Белия Дом” са свързани. Бог е бил милостив към нашата нация. Нашите грехове на расова основа заслужават хиляди пъти по-голямо осъждение. Бог не дължи нищо на Америка. Ние Му дължим всичко. И вместо да ни унищожи, Той ни подари още едно меко кацане. Ние не умряхме на дъното на река Хъдзън.

Дано Барак Обама да види  Божиите милости и да погледне към Този, Чиято кръв донесе вечен живот на тези, които вярват в Него. Знаменията на Бога са навсякъде около нас. Техният смисъл е: Бог е праведен и търпелив Владетел и Исус Христос е велик Спасител. Обърнете се. Обърнете се. Обърнете се, Господин президент и вие, пътници на тази планета.

Преизпълнен с благодарност за всички Божии милости,

Пастор Джон

©2014 Desiring God Foundation. Used by Permission.

Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in its entirety or in unaltered excerpts, as long as you do not charge a fee. For Internet posting, please use only unaltered excerpts (not the content in its entirety) and provide a hyperlink to this page. Any exceptions to the above must be approved by Desiring God.

Please include the following statement on any distributed copy: By John Piper. ©2014 Desiring God Foundation. Website: desiringGod.org