Не пропилявайте живота си

Коледна конференция Campus Crusade, Минеаполис, Минесота

Twin Cities, MN

До момента на нашата среща тази вечер – 29.12.2003 г., жертвите на земетресението в Бам, Иран достигнаха 25000 човека. Това са голям брой хора, угаснали само за една сутрин. Можете да разберете колко е тежко за отделните хора, когато четете как един баща припада, виждайки ръката на умрялата си малолетна дъщеря докато копае развалините, за да търси семейството си; или как е намерено живо едно бебе в прегръдките на мъртвата му майка.

Сполетялото ни в края на тази година бедствие оставя у нас неясно, странно усещане не толкова заради големите поражения – почти десет пъти по-големи от тези при нашето бедствие на 11 септември, а също и заради прибавилите се към него още беди през последните няколко дни. Тринадесет човека бяха затрупани и отнесени от кално свлачище в Калифорния,  шест бяха погребани от лавина в Юта, 111 – убити при катастрофа на самолет в Бенин, 198 – отровени при изтичане на газ в Китай. Бихме останали потресени и безмълвни, ако бяхме станали свидетели и на всяка една от катастрофите по пътищата, отнели общо 50000 живота в Америка през тази година.

Какво иска Исус да научим за живота си чрез тези нещастия?

Намираме един отговор в Лука 13:1-5. Хората питат Исус за нещастието, сполетяло тези, които Пилат убил, а кръвта им смесил с тази на жертвите, принасяни от тях.

„...Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така? Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, са били престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим? Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.“

Исус може да се просълзи и да заплаче за покъртителните човешки загуби (Лука 19:41; Йоан 11:35). Библията съвсем ясно ни казва: „Плачете с тези, които плачат“ (Римляни 12:12). Когато обаче настъпи облекчение от терзаещите усещания, идват въпросите и Исус не решава проблемите, оставяйки се на чувствата. Той говори за действителността от гледна точка на вечния живот или вечното наказание. Обяснява случилото се с Бога, с греха, със съда и със спасението.

Всъщност Той казва: „Удивени ли сте от смъртта на галилеяните? Изненадани ли сте от

смъртта на затрупаните при падането на Силоамската кула? Аз ще ви кажа какво трябва да ви учудва – това че кулата не падна върху вас.“ Ако Исус беше тук тази вечер и ние му кажехме за жертвите на земетресението в Иран като Му поискаме обяснение, Той би казал: „Удивете се на това, че този хотел не се е срутил върху главите ви. Защото ако не се покаете, ще загинете по същия начин.“ Това означава, че всички ние заслужаваме да умрем в този момент и завинаги да бъдем погубени.

Животът на всички ни принадлежи на Бога

Това ни води до заключението, което определя основата на посланието ми тази вечер: Животът ви е в ръцете на Бога и виси на косъм благодарение на абсолютната, независима милост. Бог притежава всяка душа. Той ни е сътворил и затова ние Му принадлежим. Той може да дарява и отнема живот както Му е угодно, според необятната Си мъдрост и никога на никого не причинява нищо несправедливо и нередно. Създал е човешкия живот и решава какво трябва да бъде неговото предназначение.

Когато Йов изгубва десетте си деца в бедствие, подобно на това в Иран, Библията казва: „Тогава Йов стана, раздра дрехата си и обръсна главата си, и като падна на земята се поклони.   И каза: ...Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име“ (Йов 1: 20-21). Господ даде, господ взе! Или както казва Йов по-късно, „В Чиято ръка е животът на всяка твар и дишането на цялото човечество“ (Йов 12:10).

Когато Анна благодареше на Бога за Самуил след години на безплодие, тя каза: „Господ умъртвява и съживява, сваля в шеол и възвежда от него“ (1 Царе 2:6). Сам Бог казва във Второзаконие 32:39: „Вижте сега, че това съм Аз, Аз съм и освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; и няма кой да избави от ръката Ми.“

Ако някой от нас тази вечер е жив на края на посланието ми, това е очевиден подарък на милостта. Братът на Исус, Яков, го казва по следния начин:

Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой си град, ще преседим там една година, ще търгуваме и ще спечелим – когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която за малко се явява и после изчезва. Вместо това вие трябва да казвате: Ако иска Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова. Но сега славно ви е да се хвалите. Всяко такова хвалене е зло (Яков 4:13-16).

Ако Бог иска, вие и аз ще доживеем края на това послание. Ако не иска, няма да го доживеем. Животът ни не е наша собственост. Той принадлежи на Бога. Аз нямам право да отнемам вашия живот и вие – моя. Това е така не защото той е наше притежание, а защото принадлежи на Бога, Който има право да ни прибере когато пожелае. Животът ви е на Бога и Той взема решение как да бъде живян.

Не пропилявайте живота си!

О, колко бдителен беше Исус що се отнася до това хората да не пропиляват живота си! Много от тук присъстващите сте още ученици и може да се каже, че целият живот е пред вас. Или поне така се чувствате. Може и да не е вярно. Възможно е вече да сте изживяли по-голямата част от него. Обаче, ако Бог пожелае, много от вас ще живеят още десетилетия на земята преди да умрат и дадат отчет какво са направили с живота си. Колко загрижен е Исус да не пропилеем живота си!

Ако беше тук, щеше да изрази това със следните думи: ...защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му“ (Лука 12:15). Животът не е за да трупаш вещи. И тогава ще разкаже  тази притча:

...Нивите на един богаташ родиха мгого плод. И той размишляваше в себе си: Какво да правя, защото нямам къде да събера плодовете си. И рече: Ето какво ще направя: Ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. И ще река на душата си: Душо, имаш много блага; успокой се, яж, пий, весели се. А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде? Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога. (Лука 12:16-21).

О, колко е загрижен Исус никой от вас, присъстващите тук тази вечер, да не бъде наречен от Бога „глупец“ заради начина, по който е използвал дара на живота! Той не се състои в това да трупаме притежания. Тази нощ животът ви ще бъде изискан и тогава на кого ще останат те? Няма разумен човек, който на смъртното си легло да е бил утешен от имането си.

Чуйте думите на Исус, Царя на царете и Господ на господарите:

Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си, и така нека Ме последва. Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, ще го намери. Понеже каква полза за човека, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?

Възможно е да пропилеете живота си. Малко неща ме карат да треперя така както  възможността да взема този еднократен дар и да го пропилея. Всяка сутрин като момче, щом влезех в кухнята, виждах висящата на стената плочка, която днес виси в моята всекидневна: „Само един живот, който скоро ще свърши; само направеното за Исус ще остане.“ Сега съм почти на 58 години и реката на живота  ми с огромна скорост. Все повече и повече подушвам вечността. О, как бих искал да изживея живота си добре. Толкова е кратък, крехък и безвъзвратен. Имате само една възможност да изживеете живота си. И после идва съд. Говоря като баща, който има деца на вашата възраст и съм загрижен заедно с Исус да не го пропилеете. 

Една от големите трагедии в американската култура е начинът, по който се влагат милиарди долари, за да се скланят хората на моята възраст да пропилеят остатъка от живота си. Това става в името на пенсионирането и цялото послание е: работили сте за това, сега му се наслаждавайте. А кое е „това?“ Двадесет години забавления и безделие. През това време светът затъва под тежестта на милиони здрави възрастни хора, които ходят на риболов,  кръстосват океаните, играят голф, бридж, бинго и други игри и събират черупки и раковини. Всичко това става докато се приготвяме да се срещнем лице в лице с Исус Христос, на Чиито ръце личат белезите от гвоздеите.

Точно по този начин ще пропилеете живота си през следващите 50-ина години ако не вземете радикални решения и не станете твърди като кремък в желанието си да тръгнете по друг път. О, дано всички да можете да достигнете до 65-годишна възраст и да кажете: Сега! Сега! Само с обикновената ми пенсия, оставащата ми сила и с дадената ми нова свобода ще посветя живота си на Исус и Царството Му, така че когато се срещна с Него (което може вески момент) да се усмихна щом каже: „Хубаво, добри и верни слуго“ (Матей 25:21) вместо страховитите думи: „Глупецо, как в твоите безсмислени забавления се видя Моята слава?“

Какво представлява непропиленият живот?

И така, тази вечер вие може да ме попитате какво представлява непропиленият живот; как изглежда? В какво се състои? Аз току-що отбелязах това: Живот, който излага на показ пред света безкрайната, необхватна ценност на Христос. Желанието на непропиления живот се изразява в това с голяма радост да покажем върховното превъзходство на Христос чрез начина по който живеем. Животът ни е даден, за да можем да възвеличаем Христос. Притежанията са дадени, за да ги използваме по начин, който да покаже, че не те, а Исус е нашето съкровище. Парите са за да ги използваме така, че да покажем, че не те са нашето съкровище, а Исус.

Голямата страст на непропиления живот е да величае и възхвалява Христос. Ето текст, който може би най-добре определя за какво служи животът. Павел казва: „...според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но както всякога, така и сега, ще възвелича Христос в тялото си с пълна дързост, било чрез живот или чрез смърт. Защото за мене да живея е Христос, а да умра – придобивка“ (Филипяни 1:20,21).

Всепоглъщащото желание на Павел беше Христос да бъде прославен и в живота, и в смъртта му. Исус Христос трябваше да бъде показан така, че всички да го видят като безкрайното, необятно съкровище, което Той всъщност представлява. Ние живеем, за да покажем Неговото величие. Главният критерий, който би трябвало да определя вашите решения относно живота и смъртта, е следният: това, което правите, помага ли Исус да изглежда като съкровището, което Той е?

Можете да видите това в начина, по който Павел говори в двете части на стих 20. Той казва, че неговото желание е Христос да бъде почетен (възвеличен) както в живота, така и в смъртта. Половината от стиха се отнася за живота, другата половина – за смъртта. Как Павел показва, че Христос е съкровището на живота му?

Отговора намираме във Филипяни 3:7,8:

Но това, което беше за мен придобивка, като загуба го счетох заради Христос. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Исус Христос, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христос да придобия...“

С други думи, Павел изявява достойнството на Христос, считайки заради Него всичко друго за загуба. „А още всичко считам за загуба, заради това превъзходно нещо...Христос.“ Това означава, че непропиленият живот, който изявява достойнството на Христос, е живот, използващ всички неща, за да покаже, че Христос е по-ценен от тях. Употребата на парите е за да се знае, че Христос е по-ценен от тях; храната ни служи, за да покажем, че Христос е по-ценен от нея; къщите, колите, земята, компютрите са за да ги използваме така, че да покажем Исус като по-ценен от тях. Семейството, приятелите и дори собственият ви живот са нещата, които трябва да покажат, че Христос има по-голяма стойност от тях.

Ние изобразяваме върховното достойнство на Исус като Го ценим повече от всичко друго. Така правим избори за живота си, с които показваме, че радостта ни не се корени в предметите, нито в хората, а в Христос.

Същото се отнася и за втората част на стих 20 (Филипяни 1). Павел казва буквално, че възвеличава Христос със смъртта си. „според усърдното ми очакване...ще възвелича Христос в тялото си...било чрез живот или чрез смърт.“ Как възвеличаваме Христос чрез смъртта си; как изграждаме в себе си повече от Христос и изобразяваме Неговото достойнство? Той дава отговора в следващия стих (21) : „Защото да живея е Христос, а да умра – придобивка.“

Защо смъртта е придобивка? Защото в стих 23 се казва: „...понеже имам желанието да отида и да бъда с Христос, защото тава би било много по-добре;“ Смъртта е придобивка, тъй като означава да имаш повече от Христос. Това е да отидеш и да бъдеш с Него – с Него! И това е по-добре.

По какъв начин показвате, че Исус е вашето богатство в смъртта? Като преживеете лично смъртта като придобивка. Христос ще бъде най-прославен във вас, в смъртта ви, когато, умирайки, сте напълно задоволени в Него. Щом Христос е по-скъпоценен за вас от всичко друго, което животът може да ви даде, то да бъдете с Него чрез смъртта ще бъде за вас придобивка. За всички ще бъде ясно, че нищо на земята няма значение и Христос е вашето съкровище.

Това е най-важният урок за непропиления живот и непропиляната смърт:

  1. Животът и смъртта са ни дадени като средство, с което да изобразим върховната ценност на Христос
  2. Тя се проявява когато Го ценим повече от всички земни неща и хора.
  3. Тази висока оценка за Исус над всички земни неща се вижда най-ясно когато сме щастливи да се жертваме, за да Му се наслаждаваме повече.

Павел ни показва това в 2 Коринтяни 12:9,10, където Исус отказва да премахне болезнения трън в плътта му:

...и Той ми каза: Стига ти Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да се всели в мене Христовата сила. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христос; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.“

Най-великото желание на Павел беше да възвеличава превъзходната сила на Христос в собствената си слабост и болка! Бих се наслаждавал на всяко нещо, което показва, че Христос е предостатъчен за да задоволи всяка нужда – дори и да е нужно да страдам много.

Смятате ли да прахосате живота си?

Искам да ви попитам: смятате ли да прахосате живота си заедно с останалия свят, стараейки се да намалите страданията си и да увеличите удобствата си докато сте на тази земя? Ще се трудите ли за хляб, който се разваля? Ще строите ли по-големи хамбари, ще трупате ли съкровища на земята? Ще се стремите ли към похвала от хора?

Или ще виждате Исус разпънат и възвеличен, понесъл греховете на народа си? Ще видите ли в този Бог-Човек напълно задоволяващото ви съкровище? Ще кажете ли с Павел: „Да живея за мен е Христос, а да умра – придобивка...А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Исус Христос...“?

Вярвам с цялото си сърце, че когато Бог издига такова поколение – моля се това поколение да сте вие – Великото поръчение ще бъде изпълнено! Защото няма да бъде изпълнено докато едно поколение с радостно желание не му отдаде живота си. Хората от света, останали все още недостигнати, вече почти са погинали. Ако вашето поколение се присъединява към американския светоглед за запазване на удобството, спокойствието и лесния живот, ще бъдете пренебрегнати и Бог ще извърши делото си по друг начин. Тогава за цялото ви поколение, както за голяма част от моето, ще бъде написано: „Глупци, за кого ще остане това?“ Също и тази трагична дума: „Пропилян!“

Но ако вашето желание е да изобразявате достойнството на Христос и по този начин да Го поставите над всичко, да рискувате и да се жертвате, за да покажете незаменимата Му ценност, то аз не се съмнявам, че Бог ще ви използва мощно. Желанието ви да се посветите на такива трудни места като Източна Азия, Средния Изток, Северна Африка, постхристиянска Европа или американските градове, ще бъде изпълнено. На тези места славата на Христос ще грее чрез вас и хиляди хора ще видят Христос и ще повярват в Него.

За вас и живота ви ще бъде написано: „Този живот не беше пропилян. Той радостно изобразява славата на Христос както в живота, така и в смъртта.“


By John Piper. © 2009  Desiring God. Website: desiringGod.org
Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg
Английският текст използван с разрешението на автора.
Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно,
без да я променяте и да посочите източника.

©2014 Desiring God Foundation. Used by Permission.

Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in physical form, in its entirety or in unaltered excerpts, as long as you do not charge a fee. For posting online, please use only unaltered excerpts (not the content in its entirety) and provide a hyperlink to this page. For videos, please embed from the original source. Any exceptions to the above must be approved by Desiring God.

Please include the following statement on any distributed copy: By John Piper. ©2014 Desiring God Foundation. Website: desiringGod.org