Върви, синът ти ще живее

Йоан 4:43-54

43След два дни Той излезе оттам и отиде в Галилея; 44защото Исус Сам беше свидетелствал, че пророк няма почит в родното си място. 45И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника. 46И така, Исус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум. 47Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране. 48Тогава Исус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате. 49Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато детето ми не е умряло. 50Исус му каза: Иди си, синът ти е жив. Човекът повярва думата, която му каза Исус, и си отиде. 51И когато той вече слизаше, слугите му го срещнаха и му казаха: Синът ти е жив. 52А той ги попита в кой час му е станало по-леко. Те му казаха: Вчера в седмия час треската го остави. 53И така бащата разбра, че беше в същия час, когато Исус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом. 54Това е второто знамение, което извърши Исус, когато дойде от Юдея в Галилея.

Ще ни бъде полезно заедно да разгледаме подробно този текст и да покажем някои необикновени неща, които имат нужда от обяснение.

Стих 43: След като стоя два дни в Самария, Исус тръгна за Галилея. Пребиваването Му в Самария беше изключително успешно. Изглежда, целият град Сихар беше започнал да вярва, че Исус е Помазаника и Спасителя на света. В този стих ударението е поставено не върху силата Му да върши чудеса, а върху думите, които казва. „...понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина  Помазаникът и Спасителят на света“ (Йоан 4:42б). Тези самаряни приемат Исус по-добре, отколкото хората от собствения Му народ. Странно.

Исус израсна в град Назарет, Галилея. Десет мили на север от него се намираше Кана, където Той превърна водата във вино (глава 2); на петнадесет мили на изток от Кана беше Капернаум, където живееше държавният чиновник, за чийто болен син става въпрос в тази история. Така Галилея беше родина на Исус по особен начин. Той напуска Самария, която не е Негово отечество и се връща в любимата земя.

Своите Му не Го приеха

Тук виждаме първото нещо, което се нуждае от обяснение. Стих 44 започва с думата „защото“ и тя ни разкрива коя е причината, за да отиде Исус в Галилея. „След два дни излезе от там и отиде в Галилея. Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.“ Според мен Йоан казва, че Исус умишлено отива там, където е по-малко почитан, отколкото в Самария. Връща се при своя народ, знаейки че не Го разбират и не Го почитат като такъв, какъвто Той е.

Това не е нещо ново. Йоан 1:11 подготвя почвата за тази стратегия: „У Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха.“ Доводите в стих 44 ни се струват странни – да отидеш някъде, защото там вероятно няма да те разберат и приемат и ще те отхвърлят. За Исус обаче в това нямаше нищо необикновено. То беше планирано от самото начало. Той възнамеряваше да продължава да предлага Себе Си на Своите Си, а те като цяло нямаше да Го приемат. Това накрая щеше да доведе до смъртта Му, за което всъщност и беше дошъл.

Приет без да е добре дошъл

Второто удивително нещо, нуждаещо се от обяснение, е как стих 44 е свързан с това, което следва. Исус отива в Галилея при Своя народ, защото не очаква там да получи уважение. Ето стих 45а: „И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха...“ Това е неочаквано за нас. Според написаното в стих 44 се предполагаше, че там няма да бъде почетен. Защо Йоан казва: „Пророк няма почит в родината си, ето защо те Го приеха.“?

Обяснението е, че това „добро посрещане“ – приемането – не е това, което изглежда външно. Съществува начин да приемеш Исус, при който няма истинско уважение към Него. Той се състои единствено в интереса към Неговите знамения и чудеса.

Да вярваш без вяра

Това също не е ново за Йоановото евангелие. Срещали сме го и преди. Спомняте ли си Йоан 2:23-25?

„И когато беше в Ерусалим, на Пасхата, през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше. Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци и защото Той нямаше нужда да Му свидетелства някой за човека, понеже сам знаеше какво има в човека.“

Йоан казва, че те повярваха, но това не беше вярата, която Исус одобряваше. Това беше просто вълнение от чудесата Му; не от това, което те изразяваха и което самаряните видяха, а именно Неговата красота и слава като Божи Син, Помазаник и Спасител на света; дори ударението тук не падна върху чудесата, а върху думите Му.

Дори братята Му не вярваха в Него

Друг пример за подобна фалшива вяра, за повърхностно „добре дошъл“ или „приемане“ на Исус, са Неговите братя в Йоан 7:3-5:

„Затова Неговите братя Му рекоха: Замини оттука и иди в Юдея, така че и твоите ученици да видят делата, които вършиш; защото никой, който иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тези дела, яви Себе Си на света. Защото нито братята Му вярваха в Него.“

Те вярваха, че Той може да върши чудеса. Бяха нетърпеливи да ги покаже на света. Обаче Йоан казва в стих 5, че говореха така „защото  нито братята Му вярваха в Него.“ Той дойде при собствените Си братя и те не Го приеха. О, те си мислеха, че Го приемат – точно както и хората в Галилея мислеха, че приветстват с добре дошъл Исус – но не Го разбираха. Нямаха очи, за да виждат. Ето защо не Го почетоха, а Го величаеха като чудотворец.

Ето това виждаме в Йоан 4:45-48. „Те Го приеха.“ Да, но след това казва: „...като бяха видели всичко, което стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.“ Приеха Го, защото видяха в Ерусалим делата на Неговата сила. Исус отива при тези хора, познавайки тяхното отношение. Когато Йоан споменава отиването на Исус в Кана в 46-и стих, той привлича вниманието ни към факта, че на това място Той направи първото знамение в Галилея, като превърна водата във вино.

появата на царския чиновник

Може би си мислите, че когато в края на 46-и стих Йоан говори за появата на царския чиновник, той отклонява вниманието ни от търсенето на знамения от страна на Галилеяните. Да, но не веднага. Всъщност, в следващите стихове той ще отправи най-строгите си обвинения към тях.

„...И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум. Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране. Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате“ (стихове 46б-48).

Търсещи знамения или търсещи Спасител

Исус не се обърна само към царския чиновник, а към всички, за които говореше и които живееха в областта на родния Му град. Сега Той говори изрично за това, което обсъждахме. Стих 48: „...Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.“ Вие сте търсачи на знамения, поклонници на чудеса. Казвате, че вярвате, но вярата ви – като на този народ в Ерусалим от Йоан 2:23 и на братята Му от Йоан 7:5 – не е истинска и не Ме прославя. Вие я наричате вяра, но тя не ви съединява с Мен като такива, които Ме виждат и ценят като Божи Син, изпълнен с милост и истина. Тази вяра Ме унижава. Стих 48 е най-явното обвинение, като се започне от стих 44 нататък, че пророк няма почит в родината си.

А сега за царския чиновник. Беше ли той част от тълпата, който вярваше без да вярва? Вярващ като търсач на знамения, а не като търсещ Спасител? Някой, който обича силата на Исус, а не личността Му?

Исус го подлага на изпитание

Струва ми се, че Исус го изпитва. Чиновникът търси чудо за своя умиращ син сред хора, които търсят и обичат чудеса. Изглежда Го търси по същата причина, поради която Го търсят и всички невярващи, които обичат да виждат чудеса: Имам здравословен проблем – оправи го; а не: имам грях – прости ми и ми дай сила да живея за Теб.  Невярващите не обичат Бога; те Го използват. Исус направо, без заобикалки казва на човека (стих 48), че той и останалите Галилеяни са търсачи на знамения: „Ако не видите знамения и чудеса, няма да повярвате.“

Смятам, че това беше изпитание както когато сирофиникиянката молеше за помощ за дъщеря си и Исус първо я отблъсна, но се оказа, че всъщност я изпитваше (Марк 7:27). Как отговори чиновникът на отхвърлянето?

„Върви, синът ти ще живее“

Той не каза нищо и си тръгна. Само повтори молбата си. Стих 49: „...Господине, ела докато не е умряло детенцето ми.“ Исус и Йоан също не казват нищо за искреността на чиновника. Исус просто проявява милост. Стих 50: „Върви, синът ти ще живее.“

Йоан казва (все така стих 50): „Човекът повярва думата, която му рече Исус и си отиде.“ Спомнете си, че човекът поиска Исус да отиде с него. Но след като Исус просто каза: „Върви, синът ти ще живее“, той се подчини без да задава въпроси. Той повярва и си отиде. Не настояваше да види чудо. Не се оплака, че Исус не отиде с него. Беше поразително, че той просто си тръгна, както казва Йоан, „вярвайки.“ Склонен съм да мисля, че като видя как в този момент Исус говореше с такава власт, вместо да го обвинява, нещо се събуди в него. Той видя нещо повече от един чудотворец.

И повярва той и целият му дом

На другия ден видяхме потвърждение, че изцелението се е случило в същия час, в който Исус каза: Върви, синът ти ще живее. То затвърди вярата на чиновника, а неговите близки също повярваха.

„И когато той слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че синът му е жив. А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: Вчера на седмия час треската го остави. И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Върви, синът ти е жив. И повярва той и целият му дом“ (стихове 51-53).

Има ли това връзка с Ирод?

Беше ли вярата му просто търсеща знамения? Не вярвам да е така. Изглежда беше издържал изпитанието. А кой беше той всъщност? Стихове 46 и 49 ни казват: царски чиновник. Това означава, че е свързан с царя. Такава роля в Галилея имаше Ирод Антипа. Той беше зъл и порочен човек. Беше се оженил за жената на брат си и беше убил Йоан Кръстител.

Наричайки този човек царски чиновник, Йоан го свързва с царския двор. Може би целта му е да каже: „Да, този човек вярва.“ Но той по-скоро е като самарянката, а не като Неговия народ, когото критикува, че търси на знамения. Вярата на чиновника може да бъде допълнително  противопоставена на „Неговите“ (на Исус), които не го почитаха.

Основният смисъл на историята

И така, какъв е главният смисъл на разглеждания текст? Да се върнем назад и да видим какво постига писателят.

Той винаги е правил и прави едно и също нещо отново и отново. Чрез  това удивително чудо Йоан ни показва величието на Христос. Като участник в него, той иска да ни помогне да преодолеем пречките и да видим славата на Исус, за която разказва. Йоан  го постига, показвайки ни същността на това, което кара хората да не почитат Христос.

Нека да разберем как са свързани с нас следните две неща: първо, какво ни пречи да виждаме и да усещаме славата на Христос и второ, чудото, извършено от Исус и това, което  можем да научим за самия Него.

Какво ни пречи да виждаме Славата на Христос

От стих 42 научаваме какво не ни позволява да разберем кой е Христос и що е  спасителна вяра в Него. „...пророк няма почит в родното си място.“ Съществува нещо, което възпрепятства вярата на тези, които са част от „Неговите“, да се прояви. Ние не сме родени в Неговия град. Можем да си помислим, че това не ни засяга. Обаче е възможно и в нас да съществуват същите греховни вътрешни импулси, които затрудняваха Неговите хора да Го приемат и почитат. Ето някои от тях:

1) Гордостта да си привързан към някой „специален“ човек

Първо, тази гордост. Те изживяват значимостта на другия човек като своя собствена. В случая това е така, само защото този велик чудотворец е израснал в техния град. Затова искат Той да продължи да върши чудесата Си. Този е начинът, по който Го почитат. Те желаят тези чудеса, защото колкото са повече чудесата, толкова повече се увеличава самочувствието и значимостта на хората. В смиреното служение те не виждат слава; не усещат необходимост от милостта Му; те Го използват. Силата и славата Му подхранват гордостта им. Така не Го почитат заради това кой е в действителност, въпреки че точно така си мислят.

Този импулс е много силен и днес, за да ни зарази и да ни попречи да опознаем Исус. Може да се привържем към църква, движение, музикален стил, личност, служение по начин, който ще подхранва значимостта ни. Ще изглежда оправдано, защото е християнско. Неусетно започваме да желаем това християнско нещо да расте, не за да прославя Христос, а защото подхранва нашата слава. Когато това се случи, става все по-трудно да виждаме Христос – Този, Който спасява само по милост и Който ни призовава към смирение и слугинство.

2) Усещането, че имаш някакви допълнителни права

Вторият импулс на съгражданина, въпреки че ние не сме от един и същ град с Исус, е в  усещането, че имаме някакви изключителни права. Ако е от нашия град, значи имаме изключителни права да бъдем първи. О, как тази нагласа все още пълзи в душите ни! Ако някога започнем да мислим, че заслужаваме благословенията от Христос, ние отпадаме от благодатта. Усещането че сме заслужили или привилегировани ще ни попречи да опознаем Христос. Ако се подхлъзнем по тази нагласа, няма да Го почитаме по подобаващия начин.

3) Прекалена близост с Христос

Третото усещане, което, едва ли не, противоречи на другите две (и това показва колко непочтен и неуловим е грехът), е за прекалена близост с Христос. Той е един от нас. Ние познаваме майка Му и братята Му. Той винаги е бил толкова обикновен. Как би могъл да е това, което твърди? Ето такава може да бъде вътрешната ни нагласа: ние познаваме толкова добре Библията, Исус, християнството и нищо не може да ни разтърси. Исус не може да ни смае с нищо. Познаваме Го добре.

Колко много трябва да пазим душите си от тези три импулса. Първите два (гордостта да бъдеш привързан към някого и усещането, че имаш някакви права) смаляват благодатта Му; третият (прекалената близост) омаловажава силата Му.

Какво ни казват за Исус чудесата?

В заключение, забележете, че точно това иска да видим Йоан в изцелението на сина на царския чиновник. Желае да ни помогне да победим тези заслепяващи ни импулси и да видим благодатта и силата на Исус когато изцелява умиращото момче.

1) Исус е милостив

Първо, забележете Неговата милост. Той изцелява детето в обстановка на изключително неверие. Това е и първото нещо, което казва на чиновника, който Го моли за сина си: „Ако не видите знамения и чудеса, няма да повярвате.“ (стих 48). Исус не заповядва на човека и другите хора наоколо. Той предизвиква фалшивата им вяра, основана на търсене на чудеса, разпространена толкова много в Галилея. В такива условия Той подарява изцеление.

Той прави подарък на човек, когото никога не е виждал, който може би по някакъв начин е свързан с двора на порочния Ирод Антипа и който не казва нищо за личността и силата на Исус; просто Го вика да отиде с него.

С други думи, когато Исус реши да изцели момчето, Той прояви милост. Той не оцени и не награди нечии заслуги. Исус направи доброволен подарък, дело на милостта Му. „Видяхме славата Му пълна с милост и истина и от пълнотата Му получихме благодат върху благодат“ (виж Йоан 1:14-16). Ако у нас има гордост от привързаността към някого или усещане за някакви привилегии, няма да сме способни да видим това.

2) Исус е могъщ

Накрая, Йоан иска да видим както милостта на това изцеление, така и силата му. Момчето умираше от треска. Силата на Исус да изцелява се видя в това, че Той го извърши като просто каза няколко думи: „Върви, синът ти ще живее“ (стих 50). При тези думи химическите процеси в тялото на момчето се промениха.

Силата  беше в това, че разстоянието не попречи на изцелението. Момчето се намираше на 15 мили от Капернаум. Можеше да бъде отдалечено и на 15000 мили. Това не би имало значение. Исус говори с власт, затова не съществуват пространствени ограничения за силата Му.

Силата на Исус е и в незабавното изцеление. Йоан обръща на това специално внимание. Слугите казаха (52 стих), че предния ден, на седмия час треската е преминала. „И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Синът ти е жив“ (стих 53). В момента, когато Исус каза това, стана и изцелението.

Да видиш славата Му

Умиращо дете, изцелено с една дума, веднага, от разстояние. Такава е силата на Исус. Милост и сила. Мощ и благодат.

Виждаме Неговата слава, слава на единородния син на Бог Отец. От пълнотата Му всички ние приехме благодат върху благодат. Дано Бог отдалечи от нас всяка гордост, привилегии, заслепяваща прекалена близост и да ни открие славата, милостта и силата на Христос.


By John Piper. © 2009 Desiring God. Website: desiringGod.org
Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg
Английският текст е използван с разрешението на автора.
Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно, без да я променяте и да посочите източника.

©2014 Desiring God Foundation. Used by Permission.

Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in its entirety or in unaltered excerpts, as long as you do not charge a fee. For Internet posting, please use only unaltered excerpts (not the content in its entirety) and provide a hyperlink to this page. Any exceptions to the above must be approved by Desiring God.

Please include the following statement on any distributed copy: By John Piper. ©2014 Desiring God Foundation. Website: desiringGod.org