Той трябва да расте, аз трябва да се смалявам

Йоан 3:22-30

„След това дойде Исус с учениците Си в Юдейската земя; и там живееше с тях и кръщаваше. Също и Йоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и людете идваха и се кръщаваха. Понеже Йоан още не беше хвърлен в тъмница. И така, възникна препирня от страна на Йоановите ученици с един юдеин относно очистването. И дойдоха при Йоан, и му рекоха: Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Йордан, за Когото ти свидетелства, ето, Той кръщава и всички отиват при Него. Йоан в отговор рече: Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето. Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Помазаникът, но съм пратен пред Него. Младоженецът е, който има невястата, а приятелят на младоженеца, който стои и Го слуша, се радва твърде много на гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна. Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.“

Исус спира да говори на Никодим и действието се пренася на друго място – в областта Юдея. Там Исус и учениците Му кръщават (въпреки че в Йоан 4:2 се казва: „...макар сам Исус да не кръщаваше, а учениците Му“). Стих 22: „След това дойде Исус с учениците Си в Юдейската земя; и там живееше с тях и кръщаваше.“ Това беше един от начините, по които Исус събираше последователи – когато те изразяваха покаянието и вярата си чрез кръщението.

Две групи, които кръщаваха

Стих 23 ни връща към Йоан Кръстител и ни подготвя за главното в тази част. Стихове 23,24: „Също и Йоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и людете идваха и се кръщаваха. Понеже Йоан още не беше хвърлен в тъмница.“ Ето какво беше положението: кръщаваха две групи – на Йоан и на Исус.

По някаква причина между учениците на Йоан и един евреин започна спор за очистването. Стих 25: „И така, възникна препирня от страна на Йоановите ученици с един юдеин относно очистването.“ Спорният въпрос беше за очистването и по всяка вероятност това, което го беше предизвикало бяха двете групи, които кръщаваха.

Спор за очистването?

Библията ни казва само това. Самото разискване не е описано. Всъщност, когато учениците на Йоан идват при него с този въпрос, по нищо не личи, че спорът е за очистването. Стих 26: „И дойдоха при Йоан, и му рекоха: Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Йордан, за Когото ти свидетелства, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него.“

Имало ли е спор относно очистването? Само можем да предполагаме. Може би е станало нещо такова: Един юдеин казва на Йоановите ученици: „Вие кръщавате много хора. Това прилича на баня или на очистване. Обаче все повече хора ви напускат и се присъединяват към другата група, която се е събрала около Христос. Какво общо имат двете кръщения? Това тяхна работа ли е или ваша? Да не би при тях хората наистина успяват се очистват, а при вас не?

Нова насока на разговора

Разискването може да е протекло по подобен начин. От това, което следва, не изглежда точно този да е бил спорният въпрос. Повече не се споменава за това. Като че ли нещата започват така и после всичко спира. Може и да се е случило нещо друго.

Става ясно, че в стихове 27-30 Йоан Кръстител насочва разговора в друга посока, която сякаш няма нищо общо с очистването, а единствено с Исус (като младоженец), с Йоан (като приятеля на младоженеца) и с техните служения (защото булката напуска Йоан и отива при младоженеца); и по специално, с това, как сърцето на Йоан реагира на случващото се.

Отново за Йоан Кръстител

За да разберем какво се случва в този откъс, нека се запитаме защо Йоан, авторът на Евангелието, отново ни връща към Йоан Кръстител. Вие знаете, че за Исус могат да се напишат още хиляди неща, които обаче Йоан пропуска. Спомнете си Йоан 21:25: „Има още много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не би побрал написаните книги.“

Защо точно след разговора с Никодим, Йоан отново обръща внимание на Йоан Кръстител, който казва в стих 28: Аз не съм Христос; в стих 29: Аз не съм младоженеца, само Негов приятел; и в стих30: „Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам“?

Расте радостта на Йоан заради Исус

Чували сме това и преди. Йоан 1:8: Той не е светлината; Йоан 1:20: Той не е Христос; Йоан 1:21: Той не е Пророкът и не е Илия; Йоан 1:23: Той е само глас, който вика в пустинята; Йоан 1:27: Той не е достоен да развърже сандалите на Исус. И още много неща. Йоан се е смирил и вече е възвеличил Христос. Защо писателят се връща на него точно тук и той отново се смирява и възвеличава Исус?

Според мен причината е следната. Йоан не просто повтаря това, което е казал преди. Тук казва нови неща и изразява нови чувства. Отговорът на въпроса защо Йоан казва точно тези думи, е: защото са своеобразна реакция на това, което Исус току що е говорил. Те   потвърждават и отговарят на Исусовите думи по начин, който тогава на много хора  е изглеждал неразбираем: Йоан се радва много на това, че се смалява, докато Исус расте.

Вниманието е насочено към Исус

Нека да видим как стих 29 подчертава радостта на Йоан: „...а приятелят (Йоан) на младоженеца (Исус), който стои и Го слуша,  се радва твърде много на гласа на младоженеца. И така, тая моя радост е пълна.“ Това са силни думи: „...се радва твърде много“ и „...тая моя радост е пълна.“ Голяма радост. Пълна радост. И на какво се дължи тя?

Младоженецът привлича цялото внимание. Всички камери са насочени към него. Оризът също лети към него; меденият месец е за него. Никой не поглежда назад към смълчания „глас“, който седи на стъпалата на църквата. Гласът на Младоженеца, на Овчаря е заменил гласа, който вика в пустинята. След няколко месеца мечът на Ирод ще накара Йоан да замлъкне завинаги (стих 24). Отговорът на Йоан е да „отслабва и да се снижава.“ „...тая моя радост е пълна“ (стих 29).

Кой е този, който смята, че е център на вселената и няма по-важен от него?

Никодим не откликна по този начин на Исус. Днес има много хора, които също не разбират защо Йоан възвеличаваше Исус и смаляваше (омаловажаваше) себе си.

Например миналият вторник, 13 май радио NPR излъчи интервю с един автор, който цитира в книгата си думите на Исус от Евангелието на Матей 10:37,38 и пита: Кой е този, който си позволява да говори така и да се смята за център на всичко?

„Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене. И който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.“

Исус съвсем ясно изисква от нас да Го ценим повече от всичко и от всеки. Днес мнозина смятат това за очевидна егомания. Такива хора изобщо не разбират реакцията на Йоан Кръстител. Тя е противоположна на тяхната. Те виждат, че Исус иска да Го обичаме повече от всеки друг, да Го следваме, да Му вярваме, да Му се радваме, да бъдем задоволени от Него, да му се наслаждаваме, да се подчиняваме samo на Него. Той наистина иска това. А техният отговор е противоположен на отговора на Йоан Кръстител. Те остават такива, какъвто от начало беше и Никодим – смаяни или ужасени.

Когато расте Исус, расте радостта

Йоан Кръстител обаче казва в стихове 29,30: „...и така, тая моя радост е пълна. Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.“ Когато Исус става по-велик в света, а аз ставам по-малък, радостта ми расте. Тъй като това са плановете и целта на самия Исус, това не може да се нарече егомания. Това е любов.

Моят отговор на въпроса защо думите на Йоан Кръстител са включени точно на това място в Евангелието е: за да ни бъде обяснена с пример радостната реакция на важните неща, които Исус каза на Никодим за Себе Си, и за независимата работа на Бог в спасението. Можете да наречете това изпълнен с радост отклик на върховното Божие самовъзвеличаване.

Как ще отговори Йоан?

Нека погледнем по-отблизо как са свързани тези неща. В стих 21 Исус каза, че за разлика от този, който обича тъмнината и мрази светлината, човекът, „...който постъпва според истината, отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.“ С други думи, една от основните особености на новородения е, че много иска да си проличи, че новорождението, новите му дела, поведение, наклонности са „извършени по Бога.“ Това означава чрез Божията сила. Той иска за всички да стане ясно, че неговата нова личност е работа на Бога – работа на върховната Му и независима милост.

Нека видим как думите на Йоан Кръстител са свързани с това. Учениците му казват в края на стих 26, че той губи последователи. „Всички отиват при Него.“ Какво ще отговори Йоан?

Това е Божият план

Стих 27: „Йоан в отговор рече: Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето.“ Той каза, че тези хора го напускат и отиват при Исус, защото Бог Му ги дава. „Човек не може да вземе върху си нищо...“, а какво остава  да приеме при себе си цяло множество, освен ако не му е дадено от небето (а това означава от Бога). Това е смисълът на стих 21 – хората, които отиват при Исус, искат на всички да е ясно, че Бог ги праща при Него. Това е същото, което последно видяхме в 6:37: „Всичко, което  Ми дава Отец, ще дойде при Мене...“

Иначе казано, тези думи на Йоан Кръстител са написани на това място, защото подчертават и потвърждават върховенството на Божието дело в хората, идващи при Христос, за които Той говори в Йоан 3:21 и 3:8: „Вие се чудите защо те си тръгват от мен и отиват при Христос.“ Йоан казва: „Бог върши това. Той ги дава на Сина Си (6:37;44;65). Ясно ще се види, че идването им при Христос е станало с Божията сила.“

В стих 28 Йоан казва на учениците си, че не е изненадан, защото Бог го е изпратил точно за това – за да могат хората да се отдръпнат от него и да отидат при Христос. Стих 28: „Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Помазаникът, но съм пратен пред Него.“ Бог го е изпратил заради това. Божият план е бил такъв – да събере хора и да му ги даде. Да изгрее като звезда в пустинята и да изгори като метеорит. Това е планът, който Йоан Кръстител е знаел. Когато това се случва, радостта му се увеличава.

Гласът на младоженеца

След това, в стих 29, той напълно ни изненадва с нова мисъл: „Младоженецът е, който има невястата, а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, се радва твърде много на гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна.“

Защо се споменава гласът на младоженеца? Защо приятелят на младоженеца (Йоан Кръстител) „се радва твърде много“ на гласа Му? Може би единствено заради това, че Той е там и това прави приятеля щастлив. Подозирам обаче, че е повече от това. Йоан Кръстител описва себе си в Йоан 1:23 като „глас“, който вика в пустинята. Неговият глас също е събрал хора. Сега всички го напускат и отиват при Исус. Защо? Защото са чули друг глас. По-велик глас; по-силен глас. „...и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име, и ги извежда...и овцете го следват, защото познават гласа му“ (Йоан 10:3,4).

Младоженецът има невястата, защото тя чува гласа на съпруга си и го познава. Тя напуска Йоан и отива при Него. Йоан се радва твърде много на гласа на младоженеца, не защото Той е там, а защото Неговият глас „събира“ невястата и то, отнемайки я от Йоан. Ето защо, следващите му думи в стих 30 са: „Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.“ Това трябва да бъде така. И аз за това се радвам.

Божието Трябва

Думата трябва от 30 стих е много важна. Тя е Божието трябва. Това  трябва е част от Неговия план. В стих 27 Бог дава хора на Исус и те напускат Йоан Кръстител, за да отидат при Него. Това е Божие дело, то е част от това трябва, което виждаме в 30 стих.

В стих 28 Бог изпраща Йоан не като Христос, а за да върви пред Него и да сочи към Него. Божият план е да събере хора при Йоан и после да ги изпрати при Исус. Това е част от Божието трябва в стих 30.

Превъзходният глас на Исус

После, в стих 29 Йоан обръща внимание на гласа на младоженеца; глас, който е по-превъзходен от неговия. Този глас съживява мъртвите (5:25; 11:43), познават го всички овце и го следват (10:3,4). Този глас убеждава и покорява невястата. Тя разпознава своя съпруг и отива при него. Тя принадлежи на младоженеца и няма да отиде при друг. Това е Божие дело и е част от това, което трябва в 30 стих.

Йоан обобщава Божието дело в стих 30: „Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.“ Той трябва. Такъв е Божият план. Божият Син, младоженецът ще бъде възвеличен. Той ще бъде прославен, ще расте в очите на хората. Както е казано в стих 21 „ще се види съвсем ясно“, че новите дела на хората Му всъщност са Негови дела.

Нека видим какъв е отговорът на Йоан и да направим същото

По тази причина, независимо че е в противовес с човешката природа, Йоан Кръстител се радва твърде много на гласа на младоженеца и радостта му най-накрая е пълна. Стихове 29,30: „...а приятелят на младоженеца...се радва твърде много на гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна. Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.“

Очистването

Последно наблюдение. Всичко, което казахме до тук, започна в стих 25 от един спор за очистването. Стих 25: „И така, възникна препирня от страна на Йоановите ученици с един юдеин относно очистването.“ Нима Йоан не е имал какво да каже по този въпрос? Трябвало ли е просто да го подмине?

Съдете сами. Ако Йоан ни беше насочил към Исус както го прави в 1:29: „...Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!“, бихме казали: Ето, това е връзката с очистването от греховете. Агнето е пожертвано за грешниците и ги очиства от греховете им!

Чистата невяста на Агнето

Вместо това, в стих 29 Йоан говори за Христос като за младоженеца и за църквата като за Неговата невяста. Има ли връзка между тях обаче в съзнанието на Йоан (и на двамата  – Йоан Кръстител и Йоан, авторът на Евангелието)? Вижте какво пише в Откровение 21:9: „Ела, ще ти покажа Невястата, жената на Агнето.“ Невястата е жена на Агнето. Затова Младоженецът е Агнето, което отнема греховете на света.

Ето защо не се изненадваме когато чуваме Павел да говори за Христос като за младоженеца на църквата и категорично да заявява, че Той я освещава и очиства. Ефесяни 5:25-27:

„Мъже, любете жените си, както и Христос залюби църквата и предаде Себе си за нея, за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си славна църква, без петно или бръчка, или нещо подобно, но да бъде свята и непорочна.“

Когато Йоан ни казва, че Исус е младоженецът и Той има невястата, отговаря на въпроса за очистването. Младоженецът е Агнето. Младоженецът жертва Себе Си за Своята невяста и я очиства от всичките й грехове.

Завръщане към Спасителя

Не е странно, нали, че Йоан Кръстител вижда как сам се смалява, как младоженецът расте, как последователите му отиват при младоженеца и казва: „...тая моя радост е пълна?“

Те не отиват при някакъв егоманяк. Те се обръщат към Спасител. Агне. Защитник. Снабдител. Водач. Те не познават никого като Него. Как е възможно да не Го обичат повече от всеки друг?


By John Piper. © 2009 Desiring God. Website: desiringGod.org
Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg
Английският текст е използван с разрешението на автора.
Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно, без да я променяте и да посочите източника.

©2014 Desiring God Foundation. Used by Permission.

Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in its entirety or in unaltered excerpts, as long as you do not charge a fee. For Internet posting, please use only unaltered excerpts (not the content in its entirety) and provide a hyperlink to this page. Any exceptions to the above must be approved by Desiring God.

Please include the following statement on any distributed copy: By John Piper. ©2014 Desiring God Foundation. Website: desiringGod.org