Как Сатана спасява душата

1Коринтяни 5:1-13

Дори се чува, че между вас имало блудство, и то такова блудство, каквото не се споменава дори между езичниците, именно, че един от вас има бащината си жена. 2. И вие сте се възгордели, вместо да скърбите, за да се отлъчи от вас този, който е направил това нещо. 3. Затова пък аз, ако и да не съм телесно при вас, но с духа си съм при вас и осъдих вече, в името на нашия Господ Исус, онзи, който е извършил това, като че ли съм при вас 4. (като се събра моят дух заедно с вас с властта на нашия Господ Исус), 5. да предадем такъв човек на Сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духът му в деня на Господ Исус. 6. Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто? 7. Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас. 8. Затова нека празнуваме - не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина. 9. Писах ви в посланието си да не се събирате заедно с блудници, 10. не че съм искал да кажа за блудниците на този свят или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонниците, понеже тогава би трябвало да излезете от света. 11. Но в действителност ви писах да не се събирате с никого, който се нарича брат, ако е блудник или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител, с такъв даже да не ядете заедно. 12. Защото каква работа имам да съдя външните човеци? Не съдите ли вие вътрешните, 13. докато външните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек отсред вас.

Ако не сте член на църква Витлеем и не сте получили писмо, отнасящо се до прелюбодейството и липсата на покаяние на един от нашите членове и мисионери, трябва да знаете, че това сърцераздирателно положение е в основата на проповедта тази сутрин. Ще спестя подробностите за по-късно, когато ще се помолим и ще решим как да действаме. Достатъчно е да кажа, че ние не се занимаваме с този текст само някак въображаемо и отвлечено. Целта ни е да разберем и да се подчиним на поучението в него. Мисля, че през следващия час ще говоря с много повече “страх и треперене”, отколкото която и да е друга сутрин от служението ми. Не от страх, че ние можем да грешим, а от страх за това, което Бог ще направи когато съди.

Искам от цялото си сърце да ви накарам да обърнете внимание на това какво казва Библията за липсата на покаяние при греха на разврат в тялото на Христос.

Положението в Коринт

Един мъж в Коринт има сексуална връзка с майка си или мащехата си. Стих 1: “Дори се чува, че между вас имало блудство, и то такова блудство, каквото не се споменава дори между езичниците, именно, че един от вас има бащината си жена.” Изразът “бащината си жена” може да означава, че жената не е негова биологична майка. Мога да предположа, че баща му е вдовец или разведен и отново се е оженил. Може да е жив, а може и да е умрял. Павел не казва, че това би променило греховността на това, което се случва – синът “има” бащината си съпруга. Павел нарича това разврат, и то такъв, който невярващите езичници осъждат.

Развратът не е бил само за една нощ, последван от съкрушаващо сърцето покаяние (тогава и отговорът на Павел би бил друг). В стиха се казва, че някой “има” (не “е имал”; това продължава) съпругата на баща си. Тук няма покаяние, няма отклоняване от разврата.

Всъщност става въпрос не само за липса на покаяние, а и за безсрамно хвалене с греха. В ст. 2 е показано какво е направила църквата в отговор на разврата в нея и как е трябвало да отговори: “И вие сте се възгордели, вместо да скърбите, за да се отлъчи от вас този, който е направил това нещо.”

Търпимостта към греха е грях

Мисля, че ще бъдем дори шокирани да разберем, че диагнозата на проблема в Коринт е точно обратна на диагнозата в много църкви днес. В наше време, когато дисциплината липсва, често диагнозата е, че сме прекалено смирени за да накажем някого. Кои сме ние, та да посочваме с пръст? Кои сме за да съдим? Кои сме ние за да хвърлим първия камък? Ето как едно такова мнимо смирение стои в основата на търпимостта към липсата на покаяние от разврат в църквата.

От друга страна, ако днес една църква се придържа към дисциплината (наказанието), диагнозата често е, че това е следствие от фарисейска гордост. Възмущението от греха често се описва като покривало на несигурността и сексуалните съблазни на самите фарисеи. Смята се, че поведение от типа на “аз съм по-свят от теб” е в основата на възмущението, а високомерието е в основата на отлъчването.

Може и да е истина. Когато четете в стих 2 че диагнозата в Коринт е напълно противоположна, това кара ли ви да спрете за малко, да се замислите сериозно и да изследвате сърцето си, както накара мен? Там високомерието пораждаше търпимостта, а съкрушаващото сърцето смирение трябваше да бъде в основата на отлъчването. Павел казва: “Вие сте се възгордели вместо да скърбите”. Хората от църквата всъщност са се хвалели с разврата. Как е възможно това? Каква теология би могла да разреши хваленето с разврата? Можем да видим това навсякъде в посланията на Павел. Подобно учение казва: “Нека останем в греха, за да се умножи благодатта” (Римляни 3:8, 6:1). То разбира погрешно свободата и я използва за “разпуснатост на плътта”, като казва (както коринтяните): “Всичко е законно за мен” (1Коринтяни 6:12, 10:23) Така те са се хвалели със свободата си и с търпението на благодатта. Гордостта беше в основата на греха, наречен търпимост, а не фарисейското осъждение.

Смирението върши тежката работа

Не търпимостта, а смирението както Павел го представя, беше в основата на отлъчването. “…вместо да скърбите, за да се отлъчи от вас този, който е направил това нещо.” Исус каза: “Блажени тези, които скърбят”. Блажени са кротките и сърцесъкрушените, които познават ужаса на греха и собствените си неуспехи, уязвимост и престъпления срещу Бога. Точно тези са хората, които ще отстранят непокаялия се от църквата. Съкрушеността и скръбта са в основата на отлъчването.

Истинската библейска съкрушеност не казва: “Никога не би осъдил по този начин брат си”. Тя вярва с стихове 9-13 и се подчинява на властта на апостола.

9. Писах ви в посланието си да не се събирате заедно с блудници, 10. не че съм искал да кажа за блудниците на този свят или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонниците, понеже тогава би трябвало да излезете от света. 11. Но в действителност ви писах да не се събирате с никого, който се нарича брат, ако е блудник или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител, с такъв даже да не ядете заедно. 12. Защото каква работа имам да съдя външните човеци? Не съдите ли вие вътрешните, 13. докато външните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек отсред вас.

Библейската съкрушеност се подчинява на болезнения, несигурен, изискващ време, често тягостен процес на църковно наказание. Тя казва: “Аз ще извадя гредата от окото си за да виждам по-ясно и да направя очната операция, към която ме призовава Библията. Ще погледна в себе си за да не бъда изкушен самият аз докато с надежда за помирение се опитвам да следвам божия съвет, като отлъчвам друг.” Смирението не казва на Бога как да проявява милост. То слуша и се опитва да се подчини със страх и треперене.

Изчистете старата мая

Един от братята ми каза в петък сутрин, че докато се молил за Даръл, прости се свлякъл на земята, плачейки. Той не е единствения. Скръбта и смирението, а не гордостта, са средство за отлъчване на някого от църквата. С такъв дух идваме тази сутрин. Библейското смирение не казва: “Никога не бихме направили това”. Точно обратното – Павел казва, че гордостта отказва да отлъчи неморалния.

Вижте ст. 6: “Хвалбата ви [ето гордостта] не е добра.” Защо не? Първо, защото коренът й е невежеството. Стихът продължава: “Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто?” С други думи: “Във вашето предполагаемо знание на благодатта и свободата вие разрушавате църквата.” Те не са и сънували, че хвалейки се с благодатта и свободата, могат да покварят и разрушат църквата отвътре.

И така, Павел казва в ст. 7: “Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас.” В Израел, в продължение на една седмица след като пасхалното агне биваше пожертвано, в къщите не трябваше да има никакъв квас. Павел приема това като преобраз на греха в църквата. Христос вече е нашето пасхално агне. Нашата Пасха не е само за една седмица, а за цял живот. Квасът на греха трябва да бъде изхвърлен завинаги. Никога повече няма да се помиряваме с греха. Ние се борим срещу него, изповядваме го, бягаме от него и никога не се хвалим с присъствието му.

Но гордостта в Коринт казваше: “Христос беше пожертван за греховете ни, следователно ние можем да грешим и благодатта ще изобилства. Павел обаче казва: “Очистете стария квас … защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас.”

Когато говорих по телефона с Даръл, за да го умолявам да се покае и да се върне при жена си, в църквата си и при Спасителя си, последният текст, който използвах, беше Тит 2:14: “Той се пожертва за нас, за да ни избави от всички злини и да пречисти за себе си народ, който ще принадлежи единствено на него, народ, който ще гори от желание да върши добри дела.” С други думи, Исус умря за да изчисти кваса на греха от живота ни и от църквата. Аз казах: “Даръл, да избираш нечистотата седмица след седмица, без да се покаеш, е все едно да избереш да се обърнеш срещу кръста и да забиваш меч в Исус със всяка своя нова постъпка на разврат. Той не умря само за да прости греха ти, а за да ти даде сила срещу греха. Тези, които не приемат силата на кръста за да се борят срещу греха си, няма да се ползват в от милостта на кръста за да получат опрощение за греховете си.”

Гордостта на коринтяните беше, че те си позволиха да режат Исус на части. Те решиха, че могат да се отнасят с него като с един, който прощава и го отхвърлиха като този, който пречиства.

Павел отговаря на това съвсем ясно в ст. 7: “Не. Очистете стария квас, за да бъдете това, което наистина сте в Христос – безквасни и чисти. Ако не направите това, вие не сте безквасни и чисти. Страстта ви за чистота е доказателството че ви е простено.

В такъв случай какво би трябвало да направят те? А какво би трябвало ние да направим?

Бог може да използва Сатана за да освещава

Павел казва в стихове 2, 7 и 13, че човек, който е виновен за непокаян разврат, трябва да бъде отлъчен от църквата. “Отлъчете нечестивия човек отсред вас.” Той обаче дава пълен отговор в ст. 3: “Затова пък аз, ако и да не съм телесно при вас, но с духа си съм при вас и осъдих вече, в името на нашия Господ Исус, онзи, който е извършил това, като че ли съм при вас”

С други думи, Павел не може да бъде лично там, но казва, че ще упражни своето влияние от разстояние, може би чрез молитва, за да се погрижи наказанието да бъде приложено.

Той продължава в ст. 4 и 5: “като се събра моят дух заедно с вас [затова ние във Витлеем не го правим на съвета на старейшините, а в събранието; коринтяни можеха да разчитат на одобрението на Павел и на влиянието му чрез молитва] с властта на нашия Господ Исус, да предадем такъв човек на Сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духът му в деня на Господ Исус.”

Възможно е да отлъчиш някого от църквата да е същото като да го предадеш на Сатана, но аз не мисля така. Когато Павел казва “със силата на Господ Исус”, той ни показва, че се случва нещо повече, нещо, за което се изисква силата на Исус за да бъде изпълнено. Ние знаем, че Павел го е правил поне веднъж преди това. 1Тимотей 1:20: “Сред тях са Именей и Александър, които предадох на Сатана, за да се научат да не богохулстват.”

Това, за което става въпрос тук, е като това, което се случи в книга Йов. Единственото друго място в Библията, освен в писмата на Павел, където някой се предава на Сатана с тези думи, се намира в Йов 2:6, къде буквално се казва: “Ето, предавам ти Йов. Само пощади живота му.”

Следващият стих е: “Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши циреи от стъпалата на краката му до темето му.” Какъв беше резултатът от божието милостиво намерение? Йов 42:6-7 “…но сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.”

Така Сатана се превърна в средство, поставено под божия върховен контрол за прочистване сърцето на Йов; за да го доведе по-близо до Бога от преди. Това не е единственото място, където Бог използва Сатана за такава цел. В 2Коринтяни 12 Павел описва своя трън в плътта като “пратеник (гръцки: “ангел”, бел. прев.) на Сатана”, когото Бог определя за смиряването на Павел и за прослава на Христос. Ст. 7: “И за да не се възгордявам прекалено заради чудните откровения, ми бе даден трън в плътта – изпратен ми бе ангел от Сатана непрекъснато да ме измъчва, за да не се възгордявам прекалено.”

Когато Павел се моли Исус да го премахне, отговорът, който получава, е: “Стига ти моята благодат, защото силата ми се проявява най-добре в слабост.” (2Коринтяни 12:9). Забележете, че този, от когото зависи дали “пратеникът на Сатана” да остане или не, е Христос. Ето защо е толкова знаменателно в ст. 4 на нашия текст когато Павел казва, че щом предава някого на Сатана, това става “със силата на Господ Исус”. Ние нямаме силата и властта на направим това.

Завършвам с това, което, надявам се, че ви се стори така обнадеждаващо, както и на мен. Исус е господар на Сатана. Той използва нашия най-голям враг, дявола, за да спаси и освети своя народ. Той доведе Йов до покаяние и благополучие. Той доведе Павел до момента, в който стана възможно да ликува във време на премеждия и да изявява силата на Христос.

Павел се надява, че резултатът от предаването на един човек на Сатана ще бъде спасяването на духа му в деня на Христос. С други думи, целта на Павел и нашата цел когато предаваме някого на Сатана, е някакво удивително нещастие да го сполети по такъв начин, че той да каже като Йов: “Сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.”

Това може да е цирей. Може да е слепота или СПИН. Няма значение какво е, ако ще спаси духа на Даръл от ада. Нека Исус дойде сега и ни помогне.


Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg
Английският текст използван с разрешението на автора.
Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно,
без да я променяте и да посочите източника.

©2014 Desiring God Foundation. Used by Permission.

Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in its entirety or in unaltered excerpts, as long as you do not charge a fee. For Internet posting, please use only unaltered excerpts (not the content in its entirety) and provide a hyperlink to this page. Any exceptions to the above must be approved by Desiring God.

Please include the following statement on any distributed copy: By John Piper. ©2014 Desiring God Foundation. Website: desiringGod.org