Няма да бъда роб на нищо

1 Коринтяни 6:12-20

Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не искам да съм роб на нищо. Храната е за стомаха и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него и нея. Тялото не е за блудство, но за Господа и Господ е за тялото; а Бог, Който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата Си. Не знаете ли, че вашите тела са части на Христос? И тъй, да отнема ли от Христос частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде! Или не знаете, че който се съвокуплява с блудница, е едно тяло с нея? Защото „ще бъдат”, казано е, „двамата една плът”. Но който се съединява с Господа, е един дух с Него. Бягайте от блудството. Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но, който блудства, съгрешава против своето си тяло. Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бог с телата си (и с душите си, които са Божии).

В петък сутринта, докато си закопчавах ризата и гледах през прозореца на спалнята, видях нещо, което олицетворява съвременния американски живот. Мъж на средна възраст, облечен в зелен костюм от три части се движеше в западна посока към нашата къща по северната страна на 18-та улица. Носеше нещо жълто в дясната си ръка, може би обелка от банан или пакетче от картофен чипс. Не мога да кажа точно какво. Както си вървеше, погледна наляво през улицата. После се обърна и погледна зад себе си. Тогава хвърли жълтото нещо през парапета на магистралата.

Два белега на светския американски живот

В този епизод намираме два белега на светския американски живот. Единият е практическия атеизъм (неверие), а другия – физическия хедонизъм (сластолюбие).

1. Практически атеизъм (неверие)

Парапетът на магистралата беше от дясната му страна и храстите го скриваха. Той виждаше пред себе си както се движеше по улицата. Земята беше под него. Той се подсигури, хвърляйки бърз поглед на ляво и зад себе си. Защо обаче не погледна нагоре? Защото в момента той действаше като невярващ. Единственото, което имаше значение, бе дали има някой зад него или от лявата му страна. Животът на американците поначало е атеистичен що се отнася до бананите и картофения чипс. Няма значение какво казват; практическият им атеизъм си проличава по това дали поглеждат нагоре когато си мислят, че са сами.

2. Физически хедонизъм

Другият белег на американския живот, който забелязах, е физическия хедонизъм. Защо този мой съгражданин искаше да хвърли това жълто нещо, вместо да го отнесе до кофа за боклук? Защото щеше да се затрудни ако го беше отнесъл. Това е нещо досадно и неприятно.

Защо тогава погледна през рамо преди да го изхвърли? Защото неговата съвест му казваше, че това не е хубаво и хората няма да го одобрят.Така се състоя кратка схватка в душата му. Тя продължи не повече от пет секунди. „Дали да избера собственото си удоволствие да не нося това, или да избера удоволствието от чистата съвест?” Очевидно, това не беше голяма битка. Физическото удоволствие надделя. Ето, това е друг белег на нашата култура. Физически хедонизъм. Изглежда добро за тялото ви, защо да се лишавате? Физическите удоволствия, които желаем по силно от духовната радост, са проклятието на нашата култура.

Разбира се, двете неща, практическият атеизъм и физическият хедонизъм, вървят заедно. След като Бог е излязъл веднъж от живота ми, моята съвест не се осъзнава като част от Божия образ и тогава: „Нека да ядем, да пием, да хвърляме боклук на магистралата, защото утре ще умрем и толкоз!” (Исая 22:13; 1 Коринтяни 15:32). Само ако можем да държим Бог далеч от бананите и картофения чипс на живота си; тогава ще можем да действаме, задоволявайки и угаждайки на слабостите си.

Целта на това послание

Споменавам тази случка само за да ви помогна да запомните изводите, които си правя от нея: ние, които не сме атеисти, а вярващи в Исус Христос, няма да бъдем роби на физическото удоволствие. Когато в душата ни започне битка, ще погледнем нагоре и със силата на Божия Дух ще бъдем освободени от желанията на тялото. Няма да бъдем заробени от нищо.

Целта на посланието е изпълнението на 1 Коринтяни 6:20 във вашия живот: „Вие не сте свои си; с цена сте купени. Така че прославете Бога с телата си.” 1 Коринтяни 10:30 казва: „И така, независимо дали ядете, пиете или правите нещо друго, правете го за Божия прослава.” Казвали сме го хиляди пъти, но колко пъти сме го правили? Яли ли сме за Божия прослава? Пили ли сме, прославяйки Бога? Как можем да го направим?

Да прочетем текста преди това

Нека да се съсредоточим върху 1 Коринтяни 6: 12-14:

„Всичко ми е позволено, но не е всичко полезно; всичко ми е позволено, но не искам да съм обладан от нищо. Храната е за стомаха, и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него, и нея. А тялото не е за блудство, но за Господа, и Господ е за тялото; а Бог, Който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата Си.”

За да разберем тези стихове, е необходимо да ги прочетем обратно – прочетете първо последните думи. В края на 13 стих Павел казва: „Тялото не е безсмъртно, обаче е за Господ и Господ е за тялото. Бог възкреси Господа и ще възкреси и нас.”

Тялото е за Господа

Тялото е за Господа! Тялото ти е дадено поради една причина: да бъде инструмент за прославяне на Христос (6:20). Начинът, по който се грижиш за него и го използваш, трябва да показва дали славата на Христос задоволява всичките ти нужди.

Господ е за тялото

Той казва още, че не само тялото е за Бога, а „Господ е за тялото.” Това означава, че Христос не е безразличен към тялото. Той се грижи за него. Той поставя на първо място това как ние го използваме. Той прави от тялото Свой храм (6:19). Той е „за тялото”, не против или безразличен към него.

Това означава, че когато спрете да живеете според изискванията „да” и „не” на списъка в закона, трябва да започнете да живеете чрез Христовата любов и свобода. Да, старият закон на буквата, който принуждаваше плътта, трябва да си отиде. Ние вече не сме под закон (Римляни 6:14). Ние сме управлявани от благодатта. Тогава какво?

Две насоки за живот

В стих 12 Павел ни открива две водещи насоки в живота ни, които нарекох закон на любовта и закон на свободата.

1. Законът на любовта

Първо, той казва: „Добре, всички неща са позволени в определен смисъл, ние не трябва да живеем под външни ограничения; НО НЕ ВСИЧКИ НЕЩА СА ПОЛЕЗНИ.” С други думи, не питайте: „Какво ТРЯБВА да правя?” Питайте: „Какво е ПОЛЕЗНО да правя?”

Наричам това закон на любовта, защото любовта иска да е полезна на другите. Павел прави връзка между полезността и любовта. Забележете, в 1 Коринтяни 10:23 да бъдеш полезен е обяснено като да изграждаш другите. „Всички неща са законни, но не всички са полезни. Всички неща са законни, но не всички насърчават (изграждат).” Полезни са нещата, които подкрепят, насърчават другите в тяхната вяра.

Вижте и в 1 Коринтяни 8:1 как Павел свързва действието на любовта с подкрепата. „Знанието възгордява, а любовта назидава.” Ако любовта назидава и ако назиданието е полезното нещо, за което Павел говори, смисълът на 6:12 (където казва „не всички неща са полезни”) е, че трябва да бъдем водени от закона на любовта.

Със сигурност това е „законът”, когото Павел има предвид в Галатяни 6:2 когато казва: „Носете един на друг теготите си и така изпълнявайте Христовия закон.” В 1 Коринтяни 9:21 казва: „За тези, които нямат закон, станах, като че нямам закон (при все че не съм без закон спрямо Бога, защото съм под закон спрямо Христос), за да придобия тези, които нямат закон.” Ние не сме под закона просто като външна принуда. Ние сме под благодат, която осигурява вътрешна принуда от любов, което означава да бъдем полезни и да насърчаваме другите във вярата.

2. Законът на свободата

Второ, Павел казва в 6:12: „Всичко ми е позволено, но не искам да бъда поробен от нищо.” С други думи, действията ти трябва да бъдат водени не само от закона на любовта, но и от закона на свободата. Не питай: „Това разрешено ли ми е като християнин?” Питай: „Аз роб ли съм на това? Тази храна, това питие, сексът, хобито ми или работата ми превръщат ли се в мой господар, вместо да ми служат?”

Какво представлява ЗАКОНЪТ НА СВОБОДАТА? Това просто е вътрешният контрол на Святия Дух. Павел казва в Римляни 8:2: „Законът на животворящия Дух ме освободи в Исус Христос от закона на греха и на смъртта.” С други думи, работата на Духа е ЗАКОН НА СВОБОДАТА. Това ни освобождава от силата на греха и смъртта. „Където е Духът на Господа, там е свобода.” (2 Коринтяни 3:17; Яков 1:25; 2:12)

Така че има два закона, които управляват поведението и навиците на християните: законът на любовта (това полезно и назидателно ли ще бъде?) и законът на свободата (това ще ме зароби ли, ще привикна ли към него?)

Как са свързани тези два закона

Галатяни 5:13 ни дава отговор: „Защото вие братя, към свобода бяхте призвани; само не употребявайте свободата си за повод да се разобуздава плътта, но с любов служете си един на друг.” Свободата е по-основополагаща от любовта. Вътрешната свобода е извор; любовта е вода, която изтича, за да бъде полезна за другите. Вътрешната работа на Святия Дух, която ни освобождава от всички други робства, освен към Бога, е извор на любов.

Основното, което иска да ни каже Павел в 1 Коринтяни 6:12 е: пазете свободата си в Христос! Можете ли да кажете заедно с него: „Няма да бъда поробен от нищо!”?

Библейските подбуди да живеем в свобода

Ще завърша с две библейски основания, поради които трябва да се стремим да се освободим от всяко заробване, независимо дали е от храна, пиене, похот, мързел или работа. Първо, защото робството е много опасно и второ, защото свободата е толкова чудесна.

1. Опасността от робството

Първо, робството е много опасно. Какво искам да кажа? Упоритият отказ да кажеш „не” на заробващ навик (като преяждането) води до опасност да закоравиш съзнанието си до такава степен, че вече да не се чувстваш виновен за него. Тогава става възможно да оправдаеш по-лесно другите си навици и съвсем скоро може да се случи така, че цялото библейско разбиране за духовната война, бдителността, самоотричането и самоконтрола да отпадне от живота ти.

„Нека този, който си мисли, че стои, да не падне.” Мислиш ли, че за теб не съществува възможност да се провалиш във вярата си? Откъде мислиш, че се появяват вероотстъпниците и изменниците? Те са хора, които малко по малко са пренебрегнали в съзнанието си гласа на Бога в неща, които им изглеждат не толкова важни. „Храната е за тялото, тялото за храната – и двете ще изгният в гроба един ден; няма значение как ям или пия.”

Защо Бог ни припомня в Евреи 12:16-17 трагедията на Исав със следните думи: „Не бъдете …като Исав, който продаде първородството си за едно ядене. Защото знаете, че даже когато искаше по-късно да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за покаяние.”?

Как Именей и Александър отпаднаха от Господа? 1 Тимотей 1:19 ни казва: „…имайки вяра и чиста съвест, която някои отхвърлиха и отпаднаха от вярата.” Какви очаквате да бъдат духовните последици за вас, щом ден след ден отхвърляте гласа на съвестта си и копнеете за робството на храната, пиенето и похотта?

Какво иска да каже Павел когато пише на филипяните: „Защото мнозина, за които много пъти съм ви казвал, а сега и с плач ви казвам, живеят като врагове на Христовия кръст; чиято сетнина е погибел, чиито бог е коремът…” (Филипяни 3:18,19а)

Защо Павел заповядва на Коринтяните: „Така тичайте, че да я получите (наградата). И всеки състезател се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние – нетленен. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.” (1 Коринтяни 9:24б-27).

Защо в своята първа и, може би, единствена проповед пред управителя Феликс, апостол Павел избира да подчертае: „И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд…” (Деяния 24:25 а)? Ако имате възможност само за една проповед пред директора на затвора, втората точка в нея ще бъде ли „себеобуздание”?

Защо Исус казва: „Ако дясното ти око те съблазнява да съгрешиш, извади го. По-добре да загубиш една от частите на тялото си, отколкото цялото ти тяло да бъде хвърлено в ада.”?

Бог е казал тези неща за наше добро! Написани са, за да можем да разберем, че да подчиниш тялото си не е незначително нещо. „Всичко ми е позволено, НО НЯМА ДА БЪДА ПОРОБЕН ОТ НИЩО!” Отхвърлете робството от тялото си. Ние не сме предназначени за да бъдем водени като кучета на каишка от похот или глад.

2. Чудото на свободата

Второто основание, поради което трябва да се стремим да се освободим от заробване е, че свободата е толкова хубава.

Когато човекът, облечен в костюм от три части, избра удоволствието от празните ръце, хвърляйки боклука встрани, вместо удоволствието от чистата съвест, избра ли той РАДОСТТА?!!! „Блажен онзи, който не осъжда себе си за това, което одобрява.” (Римляни 14:22б) Животът в постоянно отдаване на прекалените желания на тялото, насочени срещу гласа на съвестта, е живот в нещастие!

Трябва да се обърнем и да направим точно противоположното на това: да се възползваме от закона на живота, който живеещият в нас Дух ни дава; а почувстваме, че носим плода на себевладеенето, да бием и уморяваме бунтовното тяло докато стане покорно и вече не е господар, а слуга. Ето, това е победа и радост!

Братя и сестри, вие сте купени с цена. Вашите тела имат стойност. Те са храм на Святия Дух. Прославете Бог в телата си: приемете Неговите дарове на удоволствие с благодарност. Отречете се от всичко прекомерно, като се отдадете напълно на Неговото величие. Тази отдаденост ще ви направи свободни.


Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg
Английският текст използван с разрешението на автора.
Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно,
без да я променяте и да посочите източника.

©2014 Desiring God Foundation. Used by Permission.

Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in physical form, in its entirety or in unaltered excerpts, as long as you do not charge a fee. For posting online, please use only unaltered excerpts (not the content in its entirety) and provide a hyperlink to this page. For videos, please embed from the original source. Any exceptions to the above must be approved by Desiring God.

Please include the following statement on any distributed copy: By John Piper. ©2014 Desiring God Foundation. Website: desiringGod.org