Излей негодуванието Си върху тях

Псалмите: да мислиш и чувстваш така, както Бог иска, част 5

Тази серия от послания по псалмите се нарича: „Да мислиш и да чувстваш с Бог.” Смисълът на тези думи от една страна е, че псалмите са вдъхновени от Бога и затова са предназначени да ни научат как да мислим за Него, за хората и за света. От друга страна, псалмите са поеми и песни, които събуждат, развиват и изразяват нашите чувства към Бог, хората и света.

В предишните послания се съсредоточихме върху чувствата на духовна депресия и отчаяние (Псалм 42), съжаление и вина (Псалм 51) и благодарност и възхвала (Псалм 103). Днес ще разгледаме чувството на гняв или по-специално желанието за отмъщение или възмездие. Става въпрос за гнева, който изпитваме когато е извършено нещо ужасно лошо или несправедливо: сексуално насилие върху дете, груба расова дискриминация; или някой е убил съпругата ви, или пък е изменил на брачните клетви и отишъл при друга.

Удовлетворение от правосъдието?

Когато гледате филм, който разказва за голямо зло и несправедливост и се изпълвате с гняв като виждате, че виновните сякаш ще се измъкнат ненаказани, а някой благороден, скромен, жертвоготовен човек рискува живота си, залавя злодеите и ги предава на правосъдието, нормално ли е да изпитвате дълбоко задоволство, че справедливостта е възтържествувала?

Какво бихте чувствали в собствения си живот към тези, които са постъпили несправедливо с вас, може би ужасно несправедливо? Как ще се чувствате и какво ще си мислите? И какво ще направите?

Псалмите, които проклинат

Една група псалми са наречени псалми на проклятие, защото съдържат проклятия, които са за осъждение на Божиите врагове. Обикновено те представляват проблем за християните, защото Исус ни учеше: „Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят, благославяйте тези, които ви кълнат, молете се за тези, които ви правят пакост.” (Лука 6: 27, 28) Исус също се молеше на кръста за неприятелите Си: „Отче прости им, защото не знаят какво правят.” (Лука 23:34). Така изглежда сякаш в псалмите се препоръчва обратното на това, което Исус правеше и говореше.

Нека да вземем Псалм 69 като един от най-разпространените псалми с проклятия и да се опитаме да разберем как би ни помогнал да развием нашето мислене и усещане с Бог.

Ключът: използването му в Новия Завет

Ключът ще бъде в това, да разберем как авторите на Новия Завет използват и разбират този псалм. Тук ще намерим голяма помощ, защото седем от стиховете, в които се намират проклятията, са подробно цитирани. Писателите на Новия завет не се плашат от тези псалми. Всъщност, изглежда те ги намират особено полезни за обяснението на делото на Исус и на значението му за нас.

И така, нека направим общ преглед на този псалм и тогава да видим как е използван в Новия Завет.

Общ преглед на Псалм 69

Давид се чувства смазан от враговете си. Те изглежда не са военни врагове, а лични и са безмилостни и завистливи.

Той не твърди, че е съвършен. В стих 5 той приема, че е извършил зло и Бог знае това. Обаче враждебността срещу него не се дължи на греховете му. Те го мразят без причина; нападат го с лъжи. Стих 4: „Повече от космите на главата ми са тези, които ме мразят без причина; силни са тези, които искат да ме унищожат, които ме нападат с лъжи. Искат да върна това, което не съм откраднал.”

Ревност за Божията слава

Давид е изложен на риск заради ревността си за Бога. Противниците му го упрекват заради нея. Стих 7: „Защото заради Теб претърпях укори, срам покри лицето ми.” Стих 9: „Защото ревността за Твоя дом ме изяде и укорите на онези, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.” С други думи, страданието му не само е незаслужено, но е претърпяно точно защото е представител на Бога. „…укорите на тези, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.” Когато към Бог са отправени упреци, те са отправени и към псалмиста. Хората мразят Тебе, Боже и правят живота ми тежък, защото съм Твой представител.

Молитва за спасение

Давид умолява Бога да го спаси от това нещастие. Стих 14: „Избави ме от тинята, за да не потъна; нека бъда избавен от онези, които ме мразят и от дълбоките води.” Стих 18: „Приближи се при душата ми и я изкупи; изкупи ме заради неприятелите ми!”

Следват стихове 22-28, които са изцяло проклятия към враговете му. Той се моли тези врагове – негови и на Бога – да изпитат с пълна сила Божия съд и да не бъдат оправдани. Той не се моли за спасението им; моли се за да бъдат проклети. Стихове 22-24:

Трапезата им пред тях нека им стане примка и мирната им гощавка – клопка. Да се помрачат очите им, та да не виждат; и чреслата им непрестанно да се тресат. Излей върху тях негодуванието Си и пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.

Вик за помощ

Псалмът завършва с друг вик за помощ и обещание за възхвала. Стихове 29,30: „А мене, който съм сиромах и оскърбен, да ме възвиши Боже, Твоето спасение. Ще хваля името на Бога с песен и ще го възвеличая с хваления;”

Накрая, ето цар Давид, един несъвършен (стих 5), но праведен човек (стих 28), който обича Божията слава, вярва в Божията милост, която откупва (стих 18), който защитава каузата на смирения (стихове 32,33), който е подложен на незаслужено преследване от неговите и Божиите врагове. И насред това оплакване и вик за помощ, той посвещава седем стиха за да призове Бога да накаже тези врагове.

Псалм 69 и Новият Завет

Как се справя Новият завет с този псалм?

Първо, трябва да кажем, че Новият Завет, позовавайки се на псалма, никога няма затруднения или критики към него. Никой не отхвърля псалм 69, никой просто не го забравя. Новият Завет не се отнася към него като към греховно лично отмъщение. Тъй като Исус разглежда псалмите като вдъхновени от Бога, ние научаваме, както бихме и очаквали, че този псалм е почитан като свята истина.

Новият завет се позовава на псалм 69 най-малко по два важни начина: той го цитира като думи на Давид и като думи, изречени от Исус. Нека да ги разгледаме поред и след това да завършим като си зададем въпроса как го четем днес и какво мислим и чувстваме при тази молитва на Давид за наказанието на злите хора и насилниците.

1) Като думи на Давид

Ето какво е казано в псалм 69:22,23, цитирано в Римляни 11:9-11:

„Трапезата им пред тях нека им стане примка и мирната им гощавка – клопка. Да се помрачат очите им та да не виждат; и чреслата им непрестанно да се тресат.”

Така започва молитвата на Давид Бог да излее негодуванието Си върху противниците Си (стих 24). Той се моли точно както те са му дали отрова вместо храна (стих 21), така и тяхната трапеза да стане гибел за тях. Изобилието, което мислят, че имат, ще се окаже за тяхно осъждение. Давид се моли да бъдат заслепени и неспособни да намерят пътя си и да ги обземе вечно треперене.

С други думи, това е молитва за тяхното осъждение, разрушение (унищожение) и проклятие. Стихове 27,28: „Приложи беззаконие на беззаконието им; и да не участват в Твоята правда. Да се изличат от книгата на живота и с праведните да не се запишат.” Давид ги предава на ада, на вечна смърт.

Не греховно лично отмъщение

Бихте си помислили, че ако беше греховно лично отмъщение, апостол Павел най-малкото щеше да го отхвърли и може би да го поправи. Той обаче прави точно обратното. Направо използва този текст за да подкрепи учението си в Римляни 11. Той ни най-малко не е объркан от този псалм. В Римляни 11 Павел учи, че по-голямата част от Божия народ е отхвърлила Исус като Месия и хората са попаднали под осъждението на Бога. Осъждението се състои в закоравяване, изпратено върху по-голямата част от Израел, така че те да не могат да повярват.

Римляни 11:7: „Тогава какво? Това, което Израел търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите закоравяха…” Стих 25: „Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тази тайна, че частично закоравяване сполетя Израел, само докато влезе пълното число на езичниците.” Едно от основните учения на Павел в Римляни е, че Бог съди Израел с това закоравяване докато се изпълни числото на предварително определените за спасение езичници.

Да говориш от името на Бога

Във връзка с това, Павел стига отново до така наречения псалм за проклятие – псалм 69 (от всички старозаветни текстове, които би могъл да цитира), за да подкрепи  виждането си и в Римляни 11:9-11 се позовава на стихове 22 и 23: „Трапезата им пред тях нека им стане примка и мирната им гощавка – клопка. Да се помрачат очите им, та да не виждат; и чреслата им непрестанно да се тресат.”

С други думи, Павел тълкува думите на Давид не като лично греховно отмъщение, а като израз на това, което се случва на противниците на Божия помазаник. Давид е Божия помазан цар и е бил отхвърлен, упрекван и руган. През живота си той проявява много търпение (Псалм 109:4). Но идва един момент, когато Давид говори като помазан и вдъхновен от Бога и чрез молитвата си предава противниците си на тъмнината и закоравяването. Те ще изживеят това осъждение защото Давид говори от името на Бога.

Спокойни пророчески думи на осъждение

В говоренето на Давид Павел не чува просто някакви развълнувани думи на отмъщение, а спокойни пророчески думи на осъждението, което Божият помазаник иска да застигне противниците му. Ето защо ги цитира в Римляни 11, където отбелязва: Противниците на Христос, Божият Месия, ще бъдат помрачени и закоравени и това ще бъде част от Божието осъждение.

Това е първия начин, по който е използван псалм 69 – като пророчески думи на осъждение срещу противниците на Божия помазаник, изговорени от вдъхновения от Бога Негов говорител.

2) Като думи на Исус

Вторият начин, по който Новият Завет цитира псалм 69, е като думи на самия Исус. Причина за това е фактът, че Исус е син на Давид (Римляни 1:3; Матей 21:15; 22:42) и това, което се случва с Божия царски помазаник е предзнаменование относно последния помазаник  - Месията Исус. Така Исус чете този псалм и вижда собствената си мисия, изживяна предварително.

Четири бързи примера:

а) Исус прочистващ храма

В Йоан 2:13-17 четем как Исус изгонва от храма търговците. Стих 16: „..и на тези, които продаваха гълъбите рече: Вдигнете тези оттука; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия.” Задълбочено изучаващите Библията ученици  виждат тази ревност за Божия дом и чуват как Исус нарича храма „Моят Бащин дом” Те помнят думите в псалм 69:9. Стих 17: „Учениците Му си спомниха, че е писано: Ревността на Твоя дом ще ме изяде.” С други думи, те виждат в думите и делата на Давид предвещание за думите и действията на Исус.

б) Исус намразен от Своите

В Йоан 15:24,25 Исус е мразен от водачите на Израел както хората на Давид го мразеха (стих 8). Точно тогава сам Исус изрично цитира псалм 69 като част от Божия „закон” или поръчения. Той казва: „Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не биха имали; но сега видяха и намразиха и Мене и Отца Ми. Но това става за да се изпълни писаното в закона им слово: Намразиха Ме без причина.” Това е цитирано от псалм 69:4: „Тези, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата Ми.”

Самият Исус е запознат с преживяното от Давид и го вижда като предвестник на собствените Си преживявания. Той казва: Това, че Давид е мразен от противниците си сочи към Моите преживявания и трябва да се изпълни в Моя живот.

в) Исус на кръста

На кръста, в най-важния момент от историята, Исус довежда живота Си съзнателно най-близо до повторното изпълнение на псалм 69 чрез собствените Си преживявания. В стих 21 Давид казва: „И дадоха ми жлъчка за ядене, и в жаждата Ми Ме напоиха с Оцет.”

По всичко личи, че Исус е живял в този псалм, хранил се е този псалм и го е направил част същността Си. Не знам как иначе можем да обясним написаното в Йоан 19:28-30: Той виси на кръста в ужасна агония и ние четем:

„След това Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: „Жаден съм.” А като беше сложен там съд, пълен с оцет, натъкнаха на исопова тръстика една гъба, натопена в оцет, и я поднесоха на устата Му. И Исус, като прие оцета, рече: „Свърши се”; и наведе глава, и предаде дух.”

Според апостол Павел, Исус е умрял, изпълнявайки псалм 69. Каква по-голяма прославяща почит може да бъде отдадена на един псалм? Склонни сме да мислим, че този псалм е смущаващ заради проклятията в него; Исус обаче е живял в него и  това Го е довело до кръста и Го е превело през него.

г) Исус е изтърпял укори

Ето още едно потвърждение за Псалм 69 като за думи на Исус. В стих 9 Давид казва на Бога: „..и укорите на онези, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.” В Римляни 15:2,3 Павел призовава християните да бъдат търпеливи с нерешителните, да се откажат от себе си и смирено да приемат другите.

Удивително е, че той отново се обръща точно към псалм 69:9 и казва: „Всеки да угажда на ближния си за негово добро, за назиданието му. Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но, както е писано: Укорите на онези, които укоряваха Тебе, паднаха върху мене.” С други думи, той цитира думите на Давид и ги вижда изпълнени в Христос. Това, върху което насочва вниманието си, е, че Христос доброволно претърпя упреците на хората.

Както изглежда, псалм 69 има два елемента. Единият е осъждение. Проклятията не са греховно лично отмъщение, а пророческо потвърждение на Божието справедливо възмездие за греха.

Другият елемент са страданията на Божия помазаник. Те са претърпени заради Бога. Те са или средство, с което противниците или ще бъдат доведени до покаяние, или ще се затвърди закоравяването и осъждението  им.

Как Псалм 69 въздейства върху нас?

Правим стъпка назад и в заключение питаме: Как трябва да се чувстваме и да мислим днес когато четем Псалм 69? Ето три отговора:

1) Потвърждение на Божието осъждение

Трябва да чуваме вдъхновения от Бога глас на Господния помазаник Давид, който страда заради Божията слава и изразява желанието си за и потвърждението на Божието осъждение върху непокаялите се Негови противници. Той изяснява, че Божието осъждение идва и е справедливо и дори желателно. То ще застигне противниците Му когато за тях вече няма да има възможност за покаяние. В деня на Божия съд християните ще одобрят това, което Той върши. Всичко това става ясно от проклятията на Давид. Това трябва да мислим и чувстваме и ние.

2) Предвиждане за служението на Исус

Трябва да слушаме думите на Давид като предсказващи делото на Исус. Това, което Давид е преживял като Божи помазаник, Исус ще завърши по знаменателен начин със страданията и смъртта Си. Като резултат от тях, хората ще получат спасение или ще бъдат осъдени. За тези, които ги приемат за своя слава, ще има спасение. За другите, които се закоравят, остава осъждението.

„Осмеляваме ли се поради богатствата на Неговата добрина, търпение и снизхождение да не приемаме, че те са определени да ни водят към покаяние? Заради коравото ни и  неразкаяно сърце натрупваме върху себе си Божия гняв за дена на гняв, когато справедливият Божи съд ще се открие.” (Римляни 2:4,5)

3) Подбудени сме да простим

Какво трябва да мислим, чувстваме и правим докато четем тези думи?

Главното е да не приемаме проклятията като насърчение да проклинаме враговете си. Всъщност, Павел възприема псалма по начин, който ни води точно в обратна посока. Павел се позовава на него в Римляни 15:3 за да ни окуражи по-скоро да се отречем от себе си, отколкото да задоволим нашата похот за мъст. „Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но, както е писано: Укорите на онези, които укоряваха Тебе, паднаха върху Мене.” С други думи, претърпи и прости.

Но не защото няма гняв, наказание и съд в Псалм 69, а точно защото осъждението е на лице. То обаче не наша работа. Поради това, че Бог ще го извърши и че е в правото си да го направи, ние сме способни да следваме Исус в страданието Му заради другите, които са ни наранили.

Римляни 12:19-21: „Не си отмъщавайте, любезни, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ. Но: Ако е гладен неприятелят, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото това, което правиш, ще натрупа жар на главата му. Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.”

Горящите въглени ще пречистват ако има покаяние и ще бъдат наказание ако то липсва. Това Бог ще реши, а ние ще одобрим  До идването на този ден обаче ще следваме думите на Помазания Цар: „Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви кълнат, молете се за тези, които ви правят пакост…и ще бъдете чада на Всевишния.” (Лука 6:27-29,35)

©2014 Desiring God Foundation. Used by Permission.

Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in its entirety or in unaltered excerpts, as long as you do not charge a fee. For Internet posting, please use only unaltered excerpts (not the content in its entirety) and provide a hyperlink to this page. Any exceptions to the above must be approved by Desiring God.

Please include the following statement on any distributed copy: By John Piper. ©2014 Desiring God Foundation. Website: desiringGod.org