Приемете с кротост всаденото слово

От собствената си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания. И тъй, любезни мои братя, нека бъде  всеки човек бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; защото човешкият гняв не върши Божията правда. Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща злоба, приемете с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви. Бъдете обаче изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото; оглежда се, отива си и завчас забравя какъв е бил. Но който вникне в съвършения закон, закона на свободата, и постоянства, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

Както обикновено, ще “оградим” седмицата на молитвата с две послания – първото миналата седмица беше за молитвения ни живот, а днешното е за живота ни в Божието слово. Причината за това е, че молитвата и разсъжденията върху словото са пулса на християнския живот. Не можем да се молим без Божието слово и не можем да изпитаме живата му сила без молитва. Те вървят ръка за ръка. Те са като двойката удари на сърцето на християнския живот. И така, ще започнем молитвената седмица с едно послание за молитвата и ще я завършим с едно за словото.

Това послание все пак не е съвсем на мястото си що се отнася до посланието, предвидено за следващата седмица. В определен смисъл би трябвало да бъде проповядвано по-следващата. Следващата седмица възнамерявам да продължа серията за новорождението. Следващият ни въпрос ще бъде: Как се извършва новорождението? Вече отговорихме на: Какво представлява то? Също така попитахме: Защо се нуждаем от новорождение? Следващата седмица ще се върнем към въпроса КАК: Как става новорождението?

Родени отново от словото на истината

Един от най-съдбоносните отговори на този въпрос се намира в посланието на Яков 1:18: „От собствената си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.” Изразът „ни е родил” означава, че сме били създадени, произведени или родени. „От собствената си воля ни е родил…” Не става въпрос за първоначалното създаване или раждане, а за новото създание и новото ни раждане. Разбираме го от начина, по който Яков казва, че се случва това, а именно „чрез словото на истината”. „От собствената си воля ни е родил чрез словото на истината.”. Свързано е с благата вест (Колосяни 1:5; Ефесяни 1:13; 2 Тимотей 2:15). По този начин той казва, че второто ни раждане, новото ни създаване в Христос, се е случило „чрез словото на истината” когато сме чули благата вест за Христос.

 Това ще бъде решаващо за проповедтами следващата седмица. Ще разгледаме 1 Петър 1:23, където Петър отбелязва същото като Яков. Той казва: „Вие бяхте родени отново…чрез Божието слово, което живее и е вечно.” В този смисъл, би трябвало да проповядваме първо това послание, защото центърът на другото е в стих 21: „Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща злоба, приемете с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.” Искам да приемете много сериозно заповедта: „Приемете с кротост всаденото слово.”

Всаждането на Словото

Това предполага, че словото е било присадено. „Приемете с кротост всаденото слово.” Ето това се случва в стих 18. „Родил ни е чрез словото на истината.” Ние бяхме мъртви. В нас нямаше място за словото на Бога. Не го желаехме или не го обичахме. Исус каза за водачите, които се опитаха да Го убият: „Вие искате да ме убиете, защото словото Ми няма място във вас.” (Йоан 8:37) Словото на истината не беше присадено в тях.

Внимавайте как приемате това.Тези водачи познаваха Писанията по-добре от всеки друг. Божието слово обаче „не намираше място у тях”. То не беше всадено в тях. Преди да се родим отново, нашите сърца са пълни с други неща, които изтикват навън словото на Бога. Ние сме като хора толкова натъпкани със сладки между храненията, че когато ни предложат угощението, вече не сме гладни. Всъщност ни става лошо на стомаха само при мисълта за ядене. Такова е отношението на закоравелите грешници към истинското значение на Божието слово. Те не изпитват нужда от него. Затова няма място за него. То не е присадено в тях.

Словото на Бога: евангелието

Стих 18 ни казва (и в следващите послания относно новорождението ще разберем повече за това), че начинът, по който Бог предизвиква новорождението, е чрез словото Му, чрез благата вест. Святият Дух донася словото до мъртвите ни сърца и ни кара да видим истината за Христос както никога преди. По този начин ни дава живот чрез словото на истината – Божието слово, евангелието.

Стих 21 казва, че това слово не просто идва и си отива. То е присадено. То се е вкоренило. Това е изумително. Моля се на Бога тази истина да проникне във вас и да ви завладее. Ние сме родени отново чрез словото, което остава в нас. И разбира се, стих 21 казва, че това всадено слово „е способно да спаси душите ви.” Не подценявайте силата и значението на Божието слово.

Това е разгледано по същия начин както Библията разглежда самия Свят Дух. Ние сме родени отново от Духа (Йоан 6:63) и от словото на Бога. Духът живее в нас и словото е присадено в нас. Чрез живеещия в нас Дух, Бог ни пази и ни води към небето. Всаденото слово е Божия начин да  предпазва душите ни и накрая да ги спаси. Не можем да кажем нищо по-важно за словото от това. Не разбирайте погрешно силата  и важността на Божието слово.

Силата и значението на Евангелието

Ето как Павел говори за всаденото, спасително слово в 1 Солунци 2:13: „Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа между вас, вярващите.” Божието слово не идва за малко. То не напуска вярващите. То „действа между  вас.” Както се казва в Евреи 4:12, то е „живо и действено”. Така пише Йоан  за това присадено, действащо и спасително слово: „Писах ви младежи, защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас, и победихте лукавия.” (1 Йоан 2:14) Словото остава. Когато създава живот и вяра, то „пребъдва”. Така че Божието слово е „всадено” в нас, „действа” в нас, „пребъдва” в нас и ни „спасява”. Няма начин да преувеличим колко важно и силно е в живота ни Божието слово. Ако то не заеме полагащото му се по-високо положение сред скъпоценните ви притежания, ще трябва да се върнете към действителността и да съгласувате живота си с нея. Освен самия Бог, нищо не е по-важно от и силно от Неговото слово.

Приемете всаденото слово

Тук стигаме до изумителната част, която прави този текст толкова подходящ за това послание в началото на годината. „Приемете с кротост всаденото слово” (точно в средата на 21 стих). Приемете това всадено слово. С други думи, ако се отнасяте към словото на Бога като към бъбреците си, правите голяма грешка. Те са присадени във вас при първото ви раждане. Нямате нужда обаче да ги „приемате”. Те просто са там, вършейки своята работа и вие рядко се сещате за тях. Вие със сигурност не ги „приемате”; те вече се там – здраво присадени.

Яков обаче казва: „Приемете всаденото слово.” То вече е във вас. Вие можете да го приемете. Пуснало е корени и е посадено във вас. То ви носи живот. То е там и поддържа този живот, подхранвайки вярата в Христос. Но не е същото като с бъбреците. Това е като наличието на кислород. Дава живот и давайки ви живот, ви кара да дишате, а дишайки, получавате кислород. Никой не казва: „Аз имам кислород; вижте колко добре ми действа; прави ме жив; нямам нужда да получавам кислород.”

Всаденото слово на Бога и това, което идва отвън, са така съединени, че ние живеем благодарение на вече посаденото и благодарение на това, че го приемаме. Както казва Павел, то действа в нас. По този начин то ни кара да искаме да го приемаме. Когато получаваме слово отвън, то допълва  силата на всаденото и всаденото събужда глад за приемане отново на слово отвън. И за да ни накара да се отнесем много сериозно към този процес, Яков прибавя в края на 21 стих: „което може да спаси душите ви”. Какво спасява душите ви? Всаденото слово, което приемате.

Оцеляване на душата

С други думи, нашите души зависят от всаденото слово също както от словото, което приемаме. Ако решите, че нямате нужда да приемате слово отвън, вие ще бъдете като човек, който няма нужда да диша. Ако сте духовно мъртви, можете да изпълните това решение. Можете да изберете да не дишате. Но ако сте духовно жив, не можете. Всаденото слово е силно; то поражда живот и дишане. То приема завладява духовната диафрагма и изисква кислород. Търси слово отвън, което дава живот. Ако словото е посадено във вас, не можете вечно да задържате дъха си. Рано или късно то ще победи, ще вдиша и отново ще се изпълни. Пак ще приемете словото и ще го обичате.

И така, днешното ми послание е от две части: 1. приемете всаденото слово и 2. направете това с кротост. Отправната ни точка днес е средата на Яков 1:21: „Приемете с кротост всаденото слово.”

Приемете словото с кротост

Само една дума за кротостта. В контекста на чуването на Божието слово, кротост със сигурност означава нещо като „възприемчивост, податливост на обучение” или „готовност да се подчиниш” на Божието слово. Обратното на „да приемеш словото с кротост” би било да го приемеш с подозрение, защото се съмняваш, че то е изцяло истина или че е добро за теб; или да го приемеш частично, тъй като искаш да си запазиш правото да откъсваш и избираш кои части от него ще следваш; или да го приемеш със самонадеяност, че можеш да го разбереш и приложиш без Божията милостива помощ.

Яков обаче казва да приемаме с кротост. Когато отворите Библията си, кажете на Бога: Аз Ти вярвам, подчинявам Ти се и имам нужда от помощта Ти. Наклони сърцето ми да обича словото Ти. Отвори очите ми да видят величието му. Удовлетвори душата ми със славата на Исус, която се открива навсякъде в тази книга. Аз се покланям. Предавам се пред върховната истина и стойност на тази книга. Гледам към Теб със скромност и кротост. Чакам Те. Ела при мен чрез словото Си, Спасителю и Господарю мой, мой Приятелю и мое най-скъпоценно Съкровище. Това е кроткият начин за приемане на всаденото слово.

Накрая, бих искал просто да опитам да поясня какво означава да приемеш всаденото слово, като се надявам да ви вдъхновя да правите това всеки ден през настоящата година. И ако пропуснете дори един ден, да се чувствате така, сякаш духовните ви бели дробове се късат желание за още една глътка въздух.

Нуждаем се от евангелието всеки ден

Мисля, че изводът от казаното в стих 21 „приемете всаденото слово” е, че евангелието остава главното в словото, което приемаме всеки ден. То е централното послание за Христос, който умря за греховете ни, възкръсна и ни даде вечна радост в Бога чрез вяра. Именно това благовестие пуска корени в живота ни когато се родим отново. Благата вест е всадена в нас и ние имаме нужда да я вдишваме всеки ден. Никога няма да надраснете нуждата си от добрата новина за простения грях, за подарената праведност, за вечния живот и за това, че Бог е на ваша страна – и всичко това единствено по милост, благодарение само на Христос, единствено чрез вяра и единствено за Божия прослава. Никога няма да завършите курс, където това не е  в центъра на учебния план. Мисля че това се съдържа в казаното, че спасителното за нас и посадено в нас слово е словото, което трябва да приемаме всеки ден.

Божието слово (Писанията) обаче съдържа нещо повече от благата вест. Павел казва, че цялото слово е вдъхновено и полезно (2 Тимотей 3:17). То е част от цялото, вплетено е в тъканта на Писанията. Евангелието е върховен и славен замисъл в центъра на тази тъкан. Така че моят библейски призив е: всеки ден приемайте с кротост Божието слово. Това означава да бъдете в Библията всеки ден. Дишайте Библията. Не се опитвайте да задържате дъха си от понеделник до сряда. Дишайте всеки ден.

Четете за да приемате

Не пропускайте значението на думата приемам (на гръцки дегзасти). Това означава приемам с радост.Не е същото като да получиш удар по главата. Това е като да приемеш хора, дошли за пир, да приемеш приятел или като да приемеш операция на простатата. Не винаги е приятно, но винаги е за твое добро и ти дава живот. Ето как всеки ден приемаме словото.

 Има начин да четем Библията, приемайки и начин да я четем с нежелание, без да приемаме словото.Четете страстно, със силно желание да приемате. Правете това, викайки към Бога, за да получите това, от което се нуждаете. Нека времето ви със словото да е време за приемане.

 Това става, както Библията учи, когато разсъждаваме върху словото. Ето как ще станете като дърво, което приема всичко, което словото може да му даде. Псалм 1:1-3: „Блажен онзи човек…но се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво, посадено при потоци вода, което дава плода си на времето си и чието листо не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява.” Такъв е ефектът на словото когато го приемате. Така е когато разсъждавате над него, дъвчете го и вкусвате с наслада от него. Приемете словото означава “поглъщайте го”. Хванете го и не го пускайте докато не ви благослови.

Победата на Божието слово

Завършвам с две истории за това как приемането на словото дава сила в началото на новия живот, а след това го поддържа и храни. Тази седмица получих електронна поща от един от вас (вие ще го разпознаете, но се надявам, че така няма да предам доверието му). Ще направя малки промени за да скрия неговата самоличност.

“Моят приятел… направи изповед на вяра!! Бяхме се събрали преди няколко седмици… Казах му, че трябва да чете Библията и да търси Бога. Поканих го да дойде при нас… Той не дойде. Две седмици по-късно обаче, той ми се обади и ме попита дали ще се събираме същата вечер. За съжаление нямаше да се събираме. Той каза: „Вярвам, че Исус е Господ. Знам, че това е 100%сигурно”. Разпитах го малко повече за това и той ми каза, че откакто сме се видяли за последен път, той четял Библията си всеки ден. Бяхме с него вчера и успях да го окуража да продължи да чете Библията.”

Ето така Бог предизвиква новорождението. „От собствената си воля ни е родил чрез словото на истината” (Яков 1:18). Ние сме родени отново чрез живото и трайно слово на Бога (1 Петър 1:23).

През 1495 година е роден Томас Билни. Той е един от ранните английски евангелски реформатори. Какъв е бил ключът към неговата духовна сила? Това е била неговата среща с Божието слово и постоянния му живот с него. Той е описал един от ранните повратни моменти по следния начин.

“Попаднах случайно на това изречение на Павел (най-сладко и утешително изречение за моята душа!) в 1 Тимотей 1:15: „Вярно е това слово и заслужава приемане, Христос Исус дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз.” Това единствено изречение, което тогава не разбрах, по Божие указание и чрез вътрешно действие толкова въодушеви  вече почти отчаяното ми и наранено от вината за греховете сърце, че… незабавно почувствах изумителна утеха и спокойствие и „натъртените ми кости подскачаха от радост.” След това Писанията започнаха да ми носят повече удоволствие от меда и медената пита. (От писмо, цитирано от Норман  Андерсън в книгата му Божието слово за Божия свят. Лондон 1981, стр. 25)

Молитвата ми тази година за нас във Витлеем е: Да можем да приемем  с кротост Божието слово, така че то да стане по-приятно за нас от меда и медената пита. Господи, моля те, отвори сърцата ни за това. Амин.

©2014 Desiring God Foundation. Used by Permission.

Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in its entirety or in unaltered excerpts, as long as you do not charge a fee. For Internet posting, please use only unaltered excerpts (not the content in its entirety) and provide a hyperlink to this page. Any exceptions to the above must be approved by Desiring God.

Please include the following statement on any distributed copy: By John Piper. ©2014 Desiring God Foundation. Website: desiringGod.org