Святият Дух ще ти помогне да умреш

1Петър 4:12-19

Скъпи мои, не се учудвайте, че сега сте подложени на страдания, които изпитват вярата ви като пречистващ огън. Не мислете, че ви се случва нещо необикновено, 13. а се радвайте, че вземате участие в страданията на Христос, за да може да ликувате, когато се разкрие неговата слава. 14. Благословени сте, ако ви обиждат заради името на Христос, защото Божият славен Дух почива върху вас. 15. Затова никой от вас не трябва да страда като убиец, крадец, престъпник или като натрапник в чужди дела. 16. Но ако някой страда за това, че е християнин, да не се срамува, че носи това име, а да прослави Бога за него. 17. Дойде времето за съд и той започва от Божието семейство. А щом започва с нас, какъв ще е краят за онези, които отхвърлят Благата вест от Бога? 18. 

„Щом за праведника е изключително трудно да се спаси, какво очаква безбожника и грешника?“

19. Затова онези, които страдат, защото такава е Божията воля, трябва да поверят душите си на верния Създател и да продължат да вършат добро.

През 202 г. след Христос Септимий Северий издал указ, с който обявил християнството извън закона. Последвалото преследване било най-жестоко в Картаген, на северноафриканското крайбрежие

Мъченичеството на Перпетуа

Вибия Перпетуа, 22-годишна майка на малко момче и прислужницата й, бременна в осмия месец, били арестувани, защото посещавали курс за вярващи християни. Перпетуа кърмила детето си в затвора и се уговорила с майка си ако нещо й се случи да го вземе и да го отгледа. Слугинята родила детето си в затвора.

Когато бащата на Перпетуа научил, че ще бъде хвърлена на арената с диви зверове, той се опитал да я освободи. Вместо това бил бит. В деня на екзекуцията първо извели мъжете. Сред тях бил Сатурий, ръководителят на библейския курс. Той се спрял на вратата, за да свидетелства за последен път на началника на затвора Пуденс, който по-късно се обърнал към Христос и също станал мъченик. Мъжете били изведени на арената, на която имало мечка, леопард и глиган. Докато зверовете разкъсвали Стаурий, зрителите викали: “Добре е кръстен!”

След това Перпетуа и прислужницата й били съблечени и изведени на арената срещу “луда юница”. Скоро мъчението станало толкова непоносимо за тълпата, че всички викали: “Достатъчно! Достатъчно!” Жените били доведени при палача. Перпетуа се обърнала към няколко скърбящи приятели: “Оповестявайте Божието слово на братята и сестрите, стойте здраво във вярата, обичайте се и не разрешавайте на страданията ни да станат пречка за вас!” Първият удар на гладиатора не бил достатъчен. Перпетуа извикала от болка, взела ръката му и насочила меча към врата си. (За повече информация вижте Ruth Thucker, From Jerusalem to Irian Jaya, стр. 33-35)

Мъченичеството на Чет Битърман

На 19.01.1981 група терористи, наречена М-19, нахлули в жилището на ЛИЛ (Летен институт по лингвистика)1 в Богота, Колумбия и похитили Чет Битърман, преводач от “Преводачи на библията – Уайклиф”. Официалното съобщение от терористите гласяло: “Чет Битърман ще бъде екзекутирам ако ЛИЛ, заедно с всичките си членове, не напусне Колумбия до 18.00 ч. на 19 февруари. “Уайклиф” не се поддали. Бренда Битърман и двете й деца чакали 48 дни. На 7 март терористите застреляли Чет Битърнам в сърцето и оставили тялото му в един автобус в Богота. На повече от 100 членове на организацията било предложено да отидат на нова работа. Всички останали. Появили се и 200 кандидати-доброволци за мястото на Чет Битърман*.

Чета такива истории от дете и мисълта, която всеки път изплува в ума ми, не е “Защо Бог позволи това да се случи?” Исус обеща, че това ще се случи: “Ще ви предават даже вашите родители, братя, роднини и приятели. Някои от вас ще бъдат убити.” (Лука 21:16) Мисълта ми, която се повтаря винаги, е: Бих ли могъл да понеса това? Мога ли да преодолея Болката? Бих ли опитал да намеря причина за да се отрека от Христос? Например, да си помисля: “Господи, всъщност нямам това предвид. Само искам да бъда свободен, защото ще мога да ти служа повече. Децата ми се нуждаят от мен, Господи. Ако остана жив, мога да направя повече добри дела.” Ще бъда ли страхливец или ще имам смелостта на Вибия Перпетуа?

Имаш ли силата да умреш за Христос?

Смятам, че е изключително важно за всеки от вас да помисли сериозно какво би направил ако религиозни терористи отвлекат самолета, в който пътувате и, преди да го взривят, предложат да освободят всеки, който каже: “Исус Христос не е мой Спасител и Господ”. Причината, поради която е важно да се замислим, е че възраждането на фундаментализма и насилието срещу християните в света прави подобно нещо напълно възможно. Още по-важен е фактът, че мисълта за собствената ни смърт заради Христос ще ни помогне да живеем за него така, както трябва. Истинският християнин трябва да има желание да каже: “Аз няма да се отрека от Христос, дори това да ми струва живота.” Колкото по-често казваме това, толкова по-често много неща в живота ни ще ни се струват смешни. “Ще умра за теб, но не мога да намеря време всеки ден да чета словото ти”; “Ще умра за теб, но не вярвам, че ме чуваш когато се моля”; Ще умра за теб, но не мога да кажа на Джим от службата за теб”; “Ще умра за теб, но не мога да поддържам каузата ти с повече от 10% от доходите си”. Един от най-добрите начини да предизвикаш чудесните промени в живота си, които прославят Христос, е да измерваш начина си на живот чрез желанието си да умреш за Исус.

Ако си като мен, понякога сигурно се чудиш: “Как бих могъл изобщо някога да имам силата и смелостта да умра за Христос?” Аз избрах 1Петър за да ви вдъхна смелост – не за да избегнете изпитанието, а за да бъдете достатъчно силни да го издържите. Святият Дух ще се погрижи за това. Той ще ви помогне да умрете така, както трябва. Първо нека изясним обстоятелствата, с които вярващите се сблъскват. Второ, да видим какво им казва Петър да направят. Трето, ще се съсредоточим върху източника на сила, който ще им помогне да го направят.

1. С какво се сблъскват вярващите в Мала Азия?

Първо, какво е положението там? Казано с една дума, страдание и възможна смърт. “12. Скъпи мои, не се учудвайте, че сега сте подложени на страдания, които изпитват вярата ви като пречистващ огън. Не мислете, че ви се случва нещо необикновено”. Петър вижда на хоризонта преследването на християните от Нерон, на което двамата с Павел стават жертви, а други са изгорени като факли, за да осветяват двора на императора.

Божията присъда

Стих 17 описва това огнено изпитание като божия съд, който започва от неговия народ и после поглъща невярващите. “17. Дойде времето за съд и той започва от Божието семейство. А щом започва с нас, какъв ще е краят за онези, които отхвърлят Благата вест от Бога?” Отначало това не звучи много успокоително. Когато трябва да бъдем арестувани и убити за вярата ни в Исус, никак не е окуражаващо да чуем, че Бог ни съди също така гневно, както и невярващите.

Не за осъждение, а за спасение

Но нека бъдем внимателни, той не казва това. От стих 18 става ясно, че божият съд над нас не води към осъждение, а към спасение. “Щом за праведника е изключително трудно да се спаси” (той се спасява!) какво означава тогава съдът? Стих 12 обяснява: “Не се учудвайте, че сега сте подложени на страдания, които изпитват вярата ви като пречистващ огън.” Божият съд, който е над вярващите, е за да ги изпита и да пречисти вярата им, а не да ги осъди. Той е израз на любов, а не на гняв. 1Петър 1:6.7 казва, че “сега за кратко различни изпитания ще ви причинят скръб. Всички те са нужни, за да може, веднъж изпитана, вярата ви … да заслужи похвала, слава и чест”.

Много е важно да направим тази разлика. Едно и също действие на съд може да бъде пречистваща любов за вярващите и израз на гняв за невярващите. В Писанията няма обещание, че светиите ще избегнат всички скърби, нито дори последната Голяма скръб. Обещанието е, че божият съд на земята ще започне от църквата и ще свърши с невярващите. Първо ще бъде пречистваща любов за вярващите, а за невярващите – гневен огън, който наказва. “Защото Господ възпитава онези, които обича,

и наказва всеки, когото приема за свой син“ (Евреи 12:6, където контекстът отново е преследване – ст.4)

Участие в страданието на Христос според божията воля

В ст. 13 огненото изпитание е наречено “участие в страданията на Христос”, а в стих 16 – страдание като християнин. Така че страданието, което ни сполетява, се дължи на факта, че вярващите живеят като Христос, отъждествяват се с него открито и се назовават “християнин”. Петър разбира, че преследването става жестоко, защото вярващите живеят като Христос и не крият верността си към него на работните си места.

Ст. 19 довършва описанието. Петър нарича това “страдание по божията воля”: “Затова онези, които страдат, защото такава е Божията воля, трябва да поверят душите си на верния Създател”. Хората, които се опитват да разрешат проблема, казвайки че това в никакъв случай не е божията воля, трябва да заобикалят отдалеч този стих. Ако огненото изпитание е божия съд, започващ от църквата, значи неговата воля е да страдаме. Не трябва да позорим Бога като мислим, че винаги когато страдаме, той е изпуснал юздите. Неговите пътища са странни, но са негови. Наш дълг е да вярваме, че той е верен Създател, който единствен знае кое е най-добро за нас.

2. Какво трябва да направят вярващите пред лицето на страданието?

Всичко казано дотук ни изправя пред втория въпрос: Какво трябва да направят вярващите пред лицето на идващото върху тях страдание? Аз виждам най-малко 5 съвета, които Петър дава когато очакваме огнени изпитание или страдания.

Не се учудвайте на огненото изпитание

Първо, в ст. 12 Петър казва: “не се учудвайте на огненото изпитание”. Той ни увещава да познаваме Бога; да имаме дълбоко и вярно знание. Няма да бъдем изненадани щом дойде огненото изпитание, ако знаем, че божията воля за народа му е понякога да страда (ст.19); че божият съд започва от християните за да ни изпита (ст. 17) и че ако страданието е сполетяло Царя, колко повече ще страдат неговите поданици (ст. 13). Няма да вдигнем юмрук и да кажем: “Къде е Бог сега когато един млад мисионер и баща на две деца е застрелян в сърцето?” Можем да плачем от болка, да бъдем ядосани на греха на убийците, но няма да бъдем изненадани. Познавайки Бога от 1Петър 4:12-19, няма да си разрешим да изпаднем в объркване и несигурност. Бог е всесилния Създател и е верен на народа си. И така, първият съвет е: “Не бъдете изненадани от страданието. Познавайте своя Бог. Нека учението ви да бъде здраво и дълбоко.”

Поверете душата си на верен Създател

Втория съвет, който трябва да отбележим, е в ст. 19: “Поверете душите си на верния Създател”. Целта на здравото учение е да изгради и поддържа голяма вярва в Бога. Във всички страдания на християните желанието на Сатана е да унищожи вярата. (1Петър 5:8,9). Бог иска да изпита и изчиства вярата (4:12). Голямата цел на Бога в страданието ни ще бъде изпълнена щом направим това, което Исус направи в агонията си на кръста когато извика: “Отче, в твоите ръце предавам духа си!“ (Лука 23:46) Той се предаде на един верен Създател. Според 2Коринтяни 1:9 Божията цел в нашите страдания е да ни предизвика да не разчитаме вече на себе си, а да се осланяме изцяло на него, който възкресява мъртвите.

Радвайте се, защото споделяте страданията на Христос

Третият съвет, който произтича от доброто познание и вярата в Бога, намираме в ст. 13: “радвайте се, че вземате участие в страданията на Христос”. Това е отразено с отрицание в ст. 16: “Но ако някой страда за това, че е християнин, да не се срамува”. Когато страдате по божията воля, не се срамувайте; радвайте се. Удивително! Това, което отличава християнина, е че той изпитва дълбока и голяма радост когато е опозоряван в Христос, вместо когато е почитан от хора. В Деяния 5:41, след като апостолите бяха бити “излязоха от Синедриона радостни, че са били счетени за достойни да понесат унижение заради името на Исус.” Ако обичате и се възхищавате изключително много на Христос, ставате едно с него, към вас се отнасят по същия начин и това е голяма чест. Може да има и много болка. Най-дълбоката радост в живота често пониква от почвата на страданието.

Прави от сърце, с голямо желание това, което е правилно

Четвъртият съвет идва от 15 и 19 стих: “никой от вас не трябва да страда като убиец, крадец, престъпник или като натрапник в чужди дела. Вършете добро.” Ако имате доброто знание, голяма вяра в Бога и преливаща радост дори в страданието, нищо няма да ви попречи да обичате другите и няма да имате повод да се отнасяте зле с тях. Хората, които убиват, крадат, смущават и дразнят другите, не познават величието на Бога, не му вярват като деца и не са намерили в него радостно задоволство. Те се опитват да преодолеят разочарованията в живота си като вършат неправда. Обаче тези, които познават, вярват и се наслаждават на Бога, са свободни от робството на греха и радостта им в Бога прелива в търпение и любов. Те правят от сърце това, което е правилно.

Прославяйте Бог в името на Христос

Стихът, който ни води към последния съвет, е 16б: “Нека слави Бога с това име (християнин)”. Ние прославяме Бога с начина си на живот. Ако вярваме в него, показваме, че е славен и достоен за похвала. Ако се радваме в страданието си заради него, показваме че е много по-ценен от удоволствията и човешкото одобрение. Ако правим добро на преследвачите си вместо да си отмъщаваме, ние показваме, че той е достатъчно славен за да задоволи копнежите ни. Единственото всепоглъщащо желание на истинските християни е Христос да бъде прославен в телата им чрез живот или смърт.

Досега разбрахме: първо, че за всеки вярващ има едно неизбежно страдание – огненото изпитание; второ, Петър ни съветва пред лицето на страданието да изградим знание за Бога, чрез което ще придобием голяма вяра в него, даваща ни способност да се наслаждаваме на страданията. Това ще ни пази от злото, ще бъдем свободни да обичаме и ще донесе голяма слава на Бога като върховен, напълно достатъчен и верен Творец.

3. Откъде вземаме такава сила?

Остава последният въпрос – от къде вземаме силата да се държим по този начин когато ни преследват и съществува възможност да бъдем подложени на мъчения и обиди? Има поне четири отговора в текста. Добро познаване на Бога (ст. 12); надеждата за славата (ст.13); страхът от това, което се случва с невярващите (ст. 17,18). Ще разгледаме само отговора в ст. 14: “Благословени сте, ако ви обиждат заради името на Христос, защото Божият славен Дух почива върху вас.”

Бог няма да стои настрана когато умираме

“Благословени сте, когато хората ви ненавиждат, отлъчват от обществото, обиждат и злословят името ви заради Човешкия Син. Ликувайте, когато това стане, и скачайте от радост, защото наградата ви в небето е голяма!” (Лука 6:22,23) “Да, Исусе, тази надежда ще ми помогне да издържа. Обаче, Исусе, когато дойдат болката и умората е толкова трудно сърцето да остане съсредоточено върху славата ти. Не знам дали ще мога да продължавам да гледам към наградата. Как мога да бъда сигурен, че когато се наложи да умра, ще имам сила да виждам славата ти и да избера смъртта?” Петър отговаря в ст. 14: в този момент Духът на славата и на Бога ще бъде върху вас. Бог няма да остане настрана докато умирате като скептичен учител, който ви гледа как агонизирате на последния си изпит. Той ще дойде с Духа си и ще ви поддържа.

Бог ще ви подкрепи в часа на смъртта ви

Кори Тен Буум разказва как се тревожела като дете дали ще бъде способна да се изправи срещу германците ако я заплашват. Тя се чувствала толкова слаба когато си представяла това, което може да се случи. Баща й й дал добър пример. Казал й: “Когато ти предстои да пътуваш с влак, не ти ли давам билета точно преди да се качиш на влака, а не три седмици по-рано?” Тя отговорила: “Точно преди да се кача.” “Така и Бог ще ти даде специалната сила, от която се нуждаеш, за да устоиш пред лицето на смъртта точно когато трябва, а не преди това.”

Вярвам, в ст. 14 имаме обещание, че в часа на най-голямото изпитание Бог идва при децата си за да им даде смелост и вяра, които не са знаели че имат. Святият Дух ще ви помогне да умрете.

Преданието разказва, че Павел е бил обезглавен по заповед на Нерон. Последното му писмо може би е било 2Тимотей. Процесът срещу него вече е започнал. Представете си стария войн, белязан в битката, която е водил за Командира си, като затворник в Рим. Той е изправен пред съда. Всички знаят, че дните му са преброени. Белязан е. Никой от приятелите му не е останал до него. Защитава се сам. Взето е решение да бъде изслушан още веднъж и след това идва краят. Той се връща в жилището си и пише тези думи до Тимотей: “Когато трябваше да се защитавам за първи път, никой не ме подкрепи, а всички ме изоставиха. Дано това не им се счете за грях. Но Господ застана до мен и ми даде сила, за да може чрез мен посланието да бъде напълно провъзгласено и да го чуят всички езичници. И аз бях избавен от устата на лъва.” (4:16,17)

Моля се да запомните думите за нова послание. Духът ще ви помогне да умрете. Духът ще ви помогне да умрете. Той ще бъде до вас когато никой друг не е останал. Ще поддържа вярата ви. Ще ви даде да зърнете славата му. Ще направи така, че да възвеличите Христос със смъртта си. Ще проявите смелост, която никога не сте мислили, че имате. Духът на славата и на Бога ще бъде върху вас и ще ви отнесе у дома.


1 SIL International (Летен институт по лингвистика) работи заедно с организацията “Преводачи на библията – Уайклиф” с цел превеждане на Писанието на редки езици, особено тези на народи и племенни групи, които са отдалечени от християнско влияние. Чет Битърман пише в дневника си 2 години преди да бъде убит:

“Положението с Никарагуа се влошава. Ако Никарагуа избухне, предполагам че останалата част от Централна Америка също ще се взриви. Може би е някакъв самоналожен мъченически комплекс, но често мисля, че Бог може да ме призове към мъченичество докато му служа в Колумбия. Готов съм.” (бел. прев.)


Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg
Английският текст използван с разрешението на автора.
Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно,
без да я променяте и да посочите източника.

©2014 Desiring God Foundation. Used by Permission.

Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in its entirety or in unaltered excerpts, as long as you do not charge a fee. For Internet posting, please use only unaltered excerpts (not the content in its entirety) and provide a hyperlink to this page. Any exceptions to the above must be approved by Desiring God.

Please include the following statement on any distributed copy: By John Piper. ©2014 Desiring God Foundation. Website: desiringGod.org