Това е осъждението: Светлината дойде на света

Йоан 3:16-21

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина в света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божи Син. И това е осъждението: светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината и не отива към светлината, да не би да се открият делата му; но който постъпва според истината, отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.

Центърът на това послание ще бъде Йоан 3:19-21. Основното положение тук е, че с идването на Божия Син Исус Христос, на земята се е появило и осъждението, което ни открива, че вината за отхвърлянето на Исус се крие в човешкото сърце, а милостта за приемането Му идва от Божието сърце.

Или, казано по друг начин: Идването на Исус на света хвърля светлина върху факта, че неверието е по наша вина, а вярата е подарък от Бога. Това означава, че ако не отидем при Исус, а изберем вечната смърт, ние прославяме Божията справедливост. В случай, че приемем Исус и спечелим вечен живот, ние прославяме Божията милост.

Такъв е резултатът от изследването ми върху този откъс. Сега моята работа е да ви помогна сами да го разберете от евангелието на Йоан и да можете заедно да се радвате на тази истина. 

Скъпоценно, полезно и доброволно

Нека да подготвим почвата за стихове 19-21 като прегледаме отново стихове 16-18. Можем да обобщим в три стъпки това, което разбрахме досега от Йоан 3:16-18:

1. Бог обикна света. „Защото Бог толкова възлюби света...“ (стих 16)

2. Проява на тази любов беше изпращането на земята на Единородния Божи Син, за да умре. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син...“ (стих 16) Знаем, че смъртта Му е била предстояща, тъй като в стих 14 Исус казва: „И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син...“ (виж и Йоан 8:28; 12:34).

3. Това изпращане на Сина е любов, защото...

а)...Той е Божи Син, а не агне, бик или козел. Неговият Син! Затова изпращането беше така скъпоценно (скъпо струващо) за Бога. „Онзи, Който не пожали Своя Син...“ (Римляни 8:32).

б)...отваря врата към вечен живот за тези, които са осъдени от Божия гняв (Йоан 3:36), а това са всички хора.

с)...можем да преживеем този вечен живот само като вярваме в Сина, а не като вършим неща за Сина.

Казано по друг начин: Изпращането на Сина е проява на любов, защото струваше изключително скъпо на Бога, беше безкрайно полезно и съвсем доброволно.

Преходът към правния език

За да видим какъв е преходът към стихове 19-21, нека обърнем внимание че в 18-ти стих е изразено с други думи това, което вече е казано в 16-ти. Различният начин, по който е казано едно и също нещо в стихове 16 и 18, ни въвежда в това, което Исус иска да каже след това.

В 16-и стих Исус описва двете възможности в резултат на изпращането Си от Отец. Който вярва в Него, ще има вечен живот; който не вярва, казва Исус, ще загине. Стих 16:„...за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“

В съдебната зала

Нека да видим как стих 18 описва тези възможности: „Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден...“ Каква е разликата? Тя е в това, че последиците от вярата и неверието ни не са обрисувани с понятията гибел и вечен живот, а с думите осъден и не осъден.

С други думи, в стих 18 Исус преминава към правен език – езикът на съдебната зала, езикът на осъждението. Съдията е този, който казва: осъден или оправдан. Исус вече не говори с думите живот и смърт, а с понятията виновен и невинен.

Това вече се е случило в стих 17: „Понеже Бог не е пратил Сина в света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.“ Буквалният превод просто би бил: „Бог не е изпратил Сина на света, за да съди света“ (NASB – Нов американски стандартен превод).Това е езикът на съдебната зала, правният език.

Вече осъден

Стих 17 повдига един въпрос: Ако Исус не е дошъл да съди, защо някои са осъдени? Стих 18 обяснява, че дори и някои да са съдени и осъдени, това е защото при идването на Исус те вече са се намирали в това положение. Стих 18: „Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден...“

Това е важно. Виждаме го и в стих 36: „Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не приема Сина, няма да види живот и Божият гняв остава върху него.“ Думата остава тукозначава същото, което думата вече в стих 18.

Светът не е неутрален

Исус не е дошъл в неутрален свят и последствията от идването Му не се състоят в това, че някои хора ще преминат от неутралитет към приемане на Исус, а други – от неутралитет към отхвърлянето Му. Не съществуват неутрални хора – нито преди, нито днес. Всички съгрешихме, всички сме виновни и всички загиваме. Следователно, всички се намираме под праведния Божи гняв. Вече сме осъдени.

Дали ще останем такива, зависи от това как ще отговорим на Исус. Той дойде не да превърне неутрални хора в Свои приятели или врагове, а за да направи виновните - невинни, осъдените – оправдани и мъртвите – вечно живи. Бог не е задължен да дава живот на когото и да е или да оправдава някого. За нас е незаслужена милост, че Исус дойде да ни предложи това и че някои го приемат.

Сега вече сме готови за Йоан 3:19-21.

„Не за да съди света“

Исус знае, че в тази истина за идването Му има нещо смущаващо. От една страна, в стих 17 Той казва: „Понеже Бог не е пратил Сина в света да съди света...“ Исус не дошъл да съди, а да спасява.

Всеки знае, че щом Исус отвори устата Си или винаги когато се оповестява името Му, се появява разделение. Някои избягват съда, други са осъдени. Спомнете си, че Павел описва евангелското си служение като „На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите – животворно ухание, което докарва живот“ (2 Коринтяни 2:16). Така ни става ясно, че дори Исус да не е дошъл да съди, съдът се извършва в момента; не че вече се е състоял, а че тече в момента.

„За съд дойдох Аз на тоя свят“

Нека да преминем към Йоан 9:39: „И Исус рече: За съд дойдох Аз на тоя свят; за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.“ „За съд дойдох Аз на тоя свят.“ Ако сте повърхностни, несериозни читатели, бихте цитирали Йоан 3:17: „Понеже Бог не е пратил Сина в света, за да съди света....“, Йоан 9:39: „За съд дойдох Аз на тоя свят.“ и бихте казали: Тук има противоречие.

Ако обаче четете внимателно това, което следва в стихове 19-21, ще видите, че няма противоречие. Ще видите, че в контекста на стих 17 (който казва, че Исус не е дошъл да съди света), Исус обяснява, че има осъждение, което идва на света.

И така, нека да прочетем стихове 19-21:

„И това е осъждението: светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината и не отива към светлината, да не би да се открият делата му; но който постъпва според истината, отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.“

Тук отново намираме различията, описани в стихове 16 и 18, които бяха между тези, които вярват и тези, които не вярват.

В стихове 19-21 те са изобразени като са използвани думите обикнаха и мрази, а не – вярват и не вярват. Стих 18: „Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден...“ В стихове 19-21 е описано същото различие, но изобщо не е използвана думата вярват.

Исус изследва нашите души

Исус изследва душите ни и обяснява защо някои вярват, а други не. Той описва този вид осъждение, което наистина действа в момента, в който светлината идва на света. Оказва се, че тези, които са осъдени чрез него, са осъдени от това, което мразят и обичат. Тези, които са спасени от това осъждение, са спасени от Божията милост.

Да започнем със стих 19. „И това е осъждението: светлината дойде на света...“ Разбира се, тази светлина е Исус, Божият Син, Който в стих 16 бе даден, а в стих 17 бе изпратен в света. Исус каза: „...Аз съм светлината на света...“ (Йоан 8:12; 14:6).

Исус е Светлината и в Него е събрана цялата истина

Искам да кажа, че Исус е истинското Божие присъствие, което Йоан описва така: „...че  Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (1Йоан 1:5б). И Словото беше Бог. Когато То стана плът, светлината дойде на света, защото Бог е светлина. Това означава, че Исус е Този, в Когото е събрана цялата истина. „Аз Съм Пътят, Истината и Животът“ (Йоан 14:6). Цялата истина е събрана в Исус. „...в Когото са скрити всичките съкровища на премъдростта и на знанието“ (Колосяни 2:3). Ако искате действително да знаете нещо, трябва да го знаете чрез Исус. „...всичко чрез Него и за Него бе създадено...“ (Колосяни 1:16). Той е смисълът на всичко, първоизточникът на всичко; затова смисълът на всички неща се намира в Него.

Когато Той идва, идва и истината за всички неща – истината за Бога, за самите нас, за пътя на спасението, за това кое е добро и хубаво, за злото и грозното, за това как трябва да живеем. Исус е единствената мярка за правилно мислене, за чувствата, които трябва да изпитваме, както и за начина, по който трябва да действаме.

Стих 19 казва, че идването на Исус е вид осъждение. Как е възможно? Следващите два стиха ни показват два противоположни отговора на светлината. Първият е отрицателен:

„И това е осъждението: светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината и не отива към светлината, да не би да се открият делата му.“

Откриваме пет стъпки

Ето петте стъпки, разкрити в такива сърца.

  1. В края на стих 19: „Делата им бяха зли.“ И началото на стих 20: „...който върши зло.“
  2. Те не искат делата им да бъдат разкрити. Краят на стих 20: „...да не би да се открият делата му.“
  3. Обичат тъмнината, в която грехът им не се вижда. Средата на стих 20: „...човеците обикнаха тъмнината повече от светлината...“
  4. Намразиха светлината, защото в нея грехът им се вижда ясно. Началото на стих 20: „Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината...“
  5. Следователно, те не идват при светлината Средата на стих 20: „...и не отива към светлината...“

Запомнете, това е обяснението на Исус за вяра и неверие. Разделението между двата вида хора в стихове 19-21 е същото като това в стихове 16 и 18 – тези, които вярват в Сина на Бога и другите, които не вярват. Току що видяхме как Исус разбира действието на неверието вътре в човека. Защо хората не вярват в Исус?

Несъответстващи на Божието достойнство и красота

Всички сме грешници, които чувстват, мислят и вършат неща, несъответстващи на безкрайното достойнство и красота на Бога. Ето това е злото. Ние Го обиждаме ежедневно като не успяваме да Го обичаме с цялото си сърце, душа, ум и сила. Ако тази греховност бъде изложена на светлината, ние ставаме много гневни и изплашени. Тя започва да изглежда такава, каквото всъщност е що се отнася до Исус. Срамът от покварата е нещо много болезнено.

Исус не казва, че не вършим греховете си пред хората. Мнозина вършат и се хвалят с греховете си на обществени места. Това обаче се случва само там, където светлината на Исус е прогонена и те могат да получат одобрението на хората, които са значими за тях. С други думи, там където в обществото тъмнината е изобилна, можеш да вършиш грях пред хората, без да се излагаш на светлината.

Вината е в нас

Когато обаче Исус, светлината на света започне да огрява нечий живот, трябва или да го сломи и да го води към покаяние, или да го отблъсне още по-далеч в тъмнината. Просто за нас е непоносимо когато нашите греховни дела, мисли, чувства и сили са изтласкани насила в светлината на Христос. Грехът е толкова грозен, отвратителен и чудовищен, че трябва да е обграден от тъмнина; трябва да съществува в лъжа и измама. Грехът мрази светлината, обича тъмнината и не отива към светлината. Ето как неверието в Исус действа вътре в човека.

Няма да отида при Исус. Това, за което Исус говори в стих 19 е осъждението. Този отговор – да обичаш тъмнината и да мразиш светлината ни разкрива, че вината да отхвърлим Исус се дължи на човешкото сърце. Тя е в нас. Отхвърляме Го, защото не искаме да отидем при Него. Това е робство, чиито окови са изковани в пещта на собствените ни желания – за това, какво обичаме и какво мразим.

Другата страна: вяра

Остава ни да видим коя е другата страна на осъждението. Току що разбрахме каква е вътрешната сила на неверието. А какво е вяра? Стих 21: „.“

Мисля, че това изречение не изразява единично, а продължаващо действие. Ще ви покажа това като ви кажа: „Този, който продължава (не престава) да върши това, което е правилно (да живее в съгласие със светлината), винаги ще отива към светлината и няма да бяга от нея. Така ще бъде ясно, че причината за това постоянство в поведението – да върши това, което е правилно – е работата на Бога, а не негово дело.“

Единствено с Божията сила

С други думи, основната разлика между вярващия и невярващия не е че единият обича, а другият мрази светлината. Това е вярно и много важно. Разликата не се състои и в това, че невярващият няма да отиде при Исус, а вярващият ще отиде. Това също е вярно и много важно.

Основната разлика е, че вярващият, който обича светлината и идва при Исус, идва чрез Божията милост. Това означава, че той идва с усещането за дълбоко смирение пред Бога и знанието, че всичко добро, което върши, го върши единствено „в Бога.“ А това означава – само с помощта на Божията сила. „Който върши това, което е правилно, отива към светлината, така че да се види ясно, че делата му са извършени по Бога.“

Неверието е наша грешка; Вярата е дар от Бога

Ето още веднъж основното: Съществува осъждение, което идва на света заедно с Исус. То ни открива, че вината да отхвърлим Исус е в човешкото сърце, което обича тъмнината и мрази светлината. Милостта да приемем Исус идва от Божието сърце.

Казано по друг начин: Неверието е наш грях, а вярата е дар от Бога. Това означава, че ако не приемем Исус, а смъртта, ние прославяме Божието правосъдие. Ако приемем Исус и спечелим вечен живот, прославяме Божията милост.

Исус ни казва защо идваме при Него: „за да стане ясно, че делата ни са извършени по Бога.“ Вярващите обичат когато Божията милост се вижда съвсем ясно!

Възхвала на Неговата слава

Идвате ли при Христос? По тази причина ли идвате? Това е възможно ако точно в този момент сърцето ви отива към светлината и казва на Бога: Не бих дошъл без Твоята работа. Възхвалявам Твоята милост.


By John Piper. © 2009 Desiring God. Website: desiringGod.org
Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg
Английският текст е използван с разрешението на автора.
Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно,
без да я променяте и да посочите източника.

©2014 Desiring God Foundation. Used by Permission.

Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in its entirety or in unaltered excerpts, as long as you do not charge a fee. For Internet posting, please use only unaltered excerpts (not the content in its entirety) and provide a hyperlink to this page. Any exceptions to the above must be approved by Desiring God.

Please include the following statement on any distributed copy: By John Piper. ©2014 Desiring God Foundation. Website: desiringGod.org