Последиците от простения грях

Спомних си отново историята на Давид, който извърши грях срещу Урия (убийство) и Витсавее (прелюбодейство) както и отговора на Бог в 2 Царе 11,12. Давид сам потвърди, че този, който е извършил подобни грехове, заслужава смърт (12:15). Накрая Натан каза: „Бог отне греха ти; ти няма да умреш“ (12:13).

Въпреки че грехът беше простен и смъртната присъда бе отменена, Натан каза: „Но понеже чрез това дело ти си дал голям повод на Господните врагове да хулят, затова детето, което ти се е родило, непременно ще умре“ (12:14). Въпреки прошката, остава някакво „наказание“ за греха. Сложих „наказание“ в кавички, защото мисля, че трябва да различаваме последиците от простения грях (стих 13) от последиците на непростения грях. Последните са правилно наречени наказания; първите може би трябва да наречем „наказателни последици.“

Това означава, че са свързани с греха и отразяват неодобрението на Бог към него; целта им обаче не е постигане на наказателно правосъдие. Те не са част от осъждението. Целта на последиците от простения грях не е да се търси сметка, както изисква наказателното правосъдие. За тази цел е създаден адът. Смисълът на възмездието е да защитава това, което е правилно, отмъщавайки за извършеното зло, и по този начин да се установи справедливост в Божието праведно царство. Това става на кръста за тези, които са в Христос, и в ада за тези, които не са.

А целта на изпратените от Бога последици от простения грях не е да се търси сметка, изисквана от наказателното правосъдие. Целта е първо да се покаже, че грехът представлява огромно зло; второ да видим, че Бог го приема сериозно, дори когато отменя наказанието и трето да смири и освети простените грешници.

Евреи 12:6 ни учи: „Защото Господ възпитава онези, които обича, и наказва всеки, когото приема за свой син.“

Много е важно да проповядвам върху това, тъй като в наши дни се набляга неправилно повече на нежността на Бащата, който прощава, отколкото на строгостта Му. Така много хора не приемат правилно последствията от греха си, след като Бог им е простил, и се отдалечават от библейското тълкуване на събитията. С помощта на истината и силата на Духа ние трябва да се научим да се наслаждаваме на Божията благодат, на прошката за греховете ни, на надеждата на славата, на радостта от Бога, независимо че в същото време може да страдаме от последиците на простените грехове. Не трябва да смятаме, че прошката предполага отсъствие на болезнен удар. Животът на Давид е ярък пример за тази истина. Нека с Божията благодат да научим това и да живеем според наученото.

Пастор Джон, който също като вас обича много трудната и нежна Божия истина.


 By John Piper. © 2009 Desiring God. Website: desiringGod.org
Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg
Английският текст е използван с разрешението на автора.
Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно,
без да я променяте и да посочите източника.

©2014 Desiring God Foundation. Used by Permission.

Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in its entirety or in unaltered excerpts, as long as you do not charge a fee. For Internet posting, please use only unaltered excerpts (not the content in its entirety) and provide a hyperlink to this page. Any exceptions to the above must be approved by Desiring God.

Please include the following statement on any distributed copy: By John Piper. ©2014 Desiring God Foundation. Website: desiringGod.org