Последиците от простения грях

Спомних си отново историята на Давид, който извърши грях срещу Урия (убийство) и Витсавее (прелюбодейство) както и отговора на Бог в 2 Царе 11,12. Давид сам потвърди, че този, който е извършил подобни грехове, заслужава смърт (12:15). Накрая Натан каза: „Бог отне греха ти; ти няма да умреш“ (12:13).

Въпреки че грехът беше простен и смъртната присъда бе отменена, Натан каза: „Но понеже чрез това дело ти си дал голям повод на Господните врагове да хулят, затова детето, което ти се е родило, непременно ще умре“ (12:14). Въпреки прошката, остава някакво „наказание“ за греха. Сложих „наказание“ в кавички, защото мисля, че трябва да различаваме последиците от простения грях (стих 13) от последиците на непростения грях. Последните са правилно наречени наказания; първите може би трябва да наречем „наказателни последици.“

Това означава, че са свързани с греха и отразяват неодобрението на Бог към него; целта им обаче не е постигане на наказателно правосъдие. Те не са част от осъждението. Целта на последиците от простения грях не е да се търси сметка, както изисква наказателното правосъдие. За тази цел е създаден адът. Смисълът на възмездието е да защитава това, което е правилно, отмъщавайки за извършеното зло, и по този начин да се установи справедливост в Божието праведно царство. Това става на кръста за тези, които са в Христос, и в ада за тези, които не са.

А целта на изпратените от Бога последици от простения грях не е да се търси сметка, изисквана от наказателното правосъдие. Целта е първо да се покаже, че грехът представлява огромно зло; второ да видим, че Бог го приема сериозно, дори когато отменя наказанието и трето да смири и освети простените грешници.

Евреи 12:6 ни учи: „Защото Господ възпитава онези, които обича, и наказва всеки, когото приема за свой син.“

Много е важно да проповядвам върху това, тъй като в наши дни се набляга неправилно повече на нежността на Бащата, който прощава, отколкото на строгостта Му. Така много хора не приемат правилно последствията от греха си, след като Бог им е простил, и се отдалечават от библейското тълкуване на събитията. С помощта на истината и силата на Духа ние трябва да се научим да се наслаждаваме на Божията благодат, на прошката за греховете ни, на надеждата на славата, на радостта от Бога, независимо че в същото време може да страдаме от последиците на простените грехове. Не трябва да смятаме, че прошката предполага отсъствие на болезнен удар. Животът на Давид е ярък пример за тази истина. Нека с Божията благодат да научим това и да живеем според наученото.

Пастор Джон, който също като вас обича много трудната и нежна Божия истина.


 By John Piper. © 2009 Desiring God. Website: desiringGod.org
Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg
Английският текст е използван с разрешението на автора.
Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно,
без да я променяте и да посочите източника.

©2014 Desiring God Foundation. Used by Permission.

Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in physical form, in its entirety or in unaltered excerpts, as long as you do not charge a fee. For posting online, please use only unaltered excerpts (not the content in its entirety) and provide a hyperlink to this page. For videos, please embed from the original source. Any exceptions to the above must be approved by Desiring God.

Please include the following statement on any distributed copy: By John Piper. ©2014 Desiring God Foundation. Website: desiringGod.org