Песни, които оформят сърцето и ума

Псалми, глава 1

1 Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи;
2 Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.
3 Ще бъде като дърво посадено при потоци води, Което дава плода си на времето си, И чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява.
4 Не е така с нечестивите; Но те са като плявата, която вятърът отвява.
5 Затова, нечестивите няма да устоят в съда, Нито грешните в събора на праведните;
6 Защото Господ наблюдава пътя на праведните; А пътят на нечестивите ще бъде погибел.

Това, което искам да постигна с това послание, е първо: да обясня за какво ще се отнася тази поредица от послания през следващите 6 седмици и какво е тяхното значение; второ, ще изследваме значението на Псалм 1; трето, ще опитам да поясня един от начините, по които той ни води към Исус Христос, нашия Спасител.

Псалмите

Името на поредицата е: „Да мислим и чувстваме заедно с Бог.“ Искам да се опитам да обясня това заглавие и целта на поредицата, с три наблюдения върху Псалмите като цяло.

1. Псалмите ни дават знание за Бога, човека и живота.

Първо, Псалмите са предназначени да ни дават знание за Бога, човека и живота. Когато ги четем, ние трябва да научим неща за Бога, човешката природа и за това, как трябва да живеем. Някои видове поезия не твърдят, че обучават ума ни. Псалмите претендират за това. Те са предназначени да ни дават знание за Бога, човека и живота.

Показателно в това отношение е (заедно с много други неща, включително и доктриналното използване на Псалмите в Новия завет – Матей 22:44), че Псалм 1 ни въвежда в цялата книга на Псалмите. Тя започва с Псалм 1:2:Но се наслаждава в закона на Господа, и в Неговия закон се поучава ден и нощ.“ Думата за „закон“ е „Тора“, като най-общото значение на Тора е обучение, указание, поръчение. С други думи, тя обхваща цялата сфера на Божиите указания; не само дадените от закона заповеди. Така цялата книга на Псалмите е представена от призива да разсъждаваме върху Божиите поучения.

Да прибавим към това и начина, по който книгата на Псалмите е построена. Тя е разделена на 5 книги, които започват с 1, 42, 73, 107 и всяка група псалми завършва с един вид специално славословие, което отбелязва края на всяка книга. Още от ранните времена, тези пет раздела са били разбирани като съзнателен опит да се направи така, че те да съответстват на петте книги на Мойсей (Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие), които обикновено са наричани „книгите на закона“.1

И така, когато Псалм 1 ни въвежда и в петте книги на Псалтира, казвайки, че праведният „...се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ“, това вероятно означава, че и тези пет книги с Псалми (а не само петте книги на Мойсей) са Божия закон. Те са Господните указания, върху които трябва да разсъждаваме ден и нощ. Поради това и поради други причини, моето първо наблюдение е, че Псалмите са предназначени да ни учат за Бога, човека и живота. Това обяснява думата „да мислим“ в заглавието на поредицата послания: „Да мислим и чувстваме заедно с Бог.“

2. Псалмите са песни или поеми

Второто наблюдение е, че Псалмите са песни или поеми. Точно това означава думата „псалм“ Те са предназначени за четене или пеене като поезия или песни. Смисълът на това наблюдение е, че поезията или пеенето са определени да вълнуват, трогват и да показват обичта на сърцето. Ето от къде вземам думите „да чувстваме“ в заглавието на поредицата: „Да мислим и чувстваме заедно с Бог.“

Ако четете Псалмите само като поучение, вие не ги четете в смисъла на всичко, което те представляват. Те са псалми, песни и поезия. Те са музикални и причината хората да изразяват истината чрез музика и поезия, е да събудят и покажат чувствата, които отговарят на истината.

Една от причините толкова много християни да обичат силно Псалмите е, че те изразяват удивително многобройни и различни чувства. Чуйте този списък от чувства, които съм извадил събрал и на едно място:

1. Самота: „Обърни се към мене и смили се за мене, Защото съм усамотен и наскърбен.“ (Псалм 25:16)

2. Любов: „Любя Те, Господи, сило моя.“ (Псалм 18:1)

3. Страхопочитание: „Нека се бои от Господа цялата земя; Нека благоговеят с боязън пред Него всичките жители на вселената.“ (Псалм 33:8)

4. Скръб: „Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха. “ (Псалм 31:10)

5. Съжаление: „Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.“ (Псалм 38:18)

6. Покаяние: „Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.“ (Псалм 51:17)

7. Обезсърчение и смут: „Защо си отпаднала душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя За помощта от лицето Му.“ (Псалм 42:5)

8. Срам: „Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива, “ (Псалм 44:15)

9 .Ликуване: „Господи, в Твоята сила ще се весели царят; И колко много ще се радва в избавлението Ти! “ (Псалм 21:1)

10. Смайване (удивление): „От Господа е това, И чудно е в нашите очи“ (Псалм 118:23) 

11. Наслада: „Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.“  (Псалм 1:2)

12. Радост: „Турил си в сърцето ми радост. По-голяма от тяхната, когато им се умножава житото и виното. “ (Псалм 4:7)

13 .Веселие: „Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни; “ (Псалм 9:2)

14. Страх: „Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет. “ (Псалм 2:11)

15. Гняв: „Треперете и не съгрешавайте; Размишлявайте в сърцата си на леглата си и мълчете“ (Псалм 4:4)

16 .Мир: „Спокойно ще легна и ще спя, Защото Ти, Господи, в самотия ме правиш да живея в безопасност. “ (Псалм 4:8)

17. Горест (скръб): „Окото ми вехне от скръб, Старее поради всичките ми противници. “ (Псалм 6:7)

18. Желание: „Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си“ (Псалм 10:17)

19. Надежда: „Дано бъде милостта Ти, Господи, върху нас Според както сме се надявали на Тебе“ (Псалм 33:22)

20. Съкрушеност (съкрушено сърце): „Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, И спасява ония, които са с разкаян дух. “ (Псалм 34:18)

21. Благодарност: „Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде. “ (Псалм 35:18)

22. Ревност: „Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене“ (Псалм 69:9)

23. Огорчение: „А мене, който съм сиромах и оскърбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение“ (Псалм 69:9)

24. Увереност: „Ако се опълчи против мене и войска, Сърцето ми няма да се уплаши; Ако се подигне против мене война И тогава ще имам увереност.“ (Псалм 27:3)

3. Псалмите са вдъхновени от Бога

А сега прибавете още едно общо наблюдение: Псалмите са вдъхновени от Бога. Те не са просто човешко слово; те са и Божие слово. Това означава, че Бог води Писанието и подрежда Псалмите така, че те ни обучават в истината и, когато са правилно разбрани, насочват чувствата в правилна посока. Една от причините, поради които вярваме, че Псалмите са боговдъхновени и достойни за доверие, е, че Исус вярваше в това. В Марк 12:36 Исус цитира Псалм 110:1, като казва: „Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми докато положа враговете Ти за твое подножие.“ (Псалм 110:1). Исус вярва, че Давид говори от Святия Дух (както казва и 2 Петър 1:21). В Йоан 10:35 Той цитира Псалм 82:6: „Аз рекох: Богове сте вие; Всички сте синове на Всевишния“ и казва: „...и написаното не може да се наруши“ В Йоан 13:18 цитира Псалм 41:9 и казва: „... но това стана, за да се сбъдне писаното“ Исус има пълна вяра в истинността на Псалмите.

Формиращата сила на Псалмите

Ние току що завършихме поредицата от проповеди върху новорождението. Научихме, че при новорождението Святият Дух възкресява духовно мъртвите, като им дава нов ум и ново сърце, което вярва в Благата вест, обича Бога и иска да се подчинява на Христос. Родените отново хора не са съвършени. Те са наистина нови, живи и духовни, но всъщност в много отношения са неоформени и незрели – също като новородените в семейството ни бебета.

За първите християни (както и за нас) е било важно да знаят: Как новият ум и новото сърце с цялото си несъвършенство в мисленето и чувствата, следват и изпълняват в пълнота  правилното мислене и святата обич. Един от основните отговори на ранната църква е бил да се потопи в Псалмите. Те са най-често цитираната старозаветна книга в Новия завет. За църквата тя е била песнарка, поетична книга и книга за размишления. Заедно с учението на Исус и апостолите е била книгата, която е формирала мислите и усещанията на вярващите повече от която и да е друга.

Ето това искам да направя за вас. През тези шест седмици искам да дам начална скорост на някои от вас, за да започнат да използват Псалмите, а други – да се задълбочат в тях и да напредват. Целта на църквата ни е в съсредоточеното в Бога, възвеличаващо Исус, просмукано от Псалмите мислене. Вярвам, че такова мислене и чувстване ще носи плодове чрез начина ни на живот, който се грижи за хората и величае Христос.

Два въпроса върху Псалм 1

Връщайки се сега към Псалм 1, ще намерим потвърждение на много от нещата, които разгледахме до този момент. Той е достоен най-малко за три проповеди. Ще споделя само две наблюдения, които са следствие от два въпроса.

Въпрос 1: Защо псалмистът започва по този начин?

Защо псалмистът започва така: „Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи“? Защо просто не каже: „Не бъди лош, не върши грях, не се присмивай“? Защо поставя ударение на местата, на които някой ни влияе. „Не се влияйте от лошите. Не се влияйте от грешниците. Не се влияйте от тези, които се присмиват.“

Причината за това е, че разликата, която иска да покаже, не е между лошотията и праведността. Той иска да противопостави влиянието, което ни оказват на едно място с влиянието, което ни оказват на друго място. Псалмистът изразява какво означава да бъдем оформени по един или друг начин, да развиваме нашите мисли и чувства, повлияни от лоши, вършещи грехове и присмиващи се хора, в сравнение с това да бъдем оформени от Божиите закони, учейки се от указанията, които намираме в Псалмите.

Той пише стих 1, за да подготви противопоставянето в стих 2. Не се интересувайте от света (от лошите, грешните и присмиващите се), за да не започнете да се наслаждавате на техните пътища. Стих 2: „Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.“

Никой не ходи в пътя на нечестивите, защото е длъжен, тоест, защото няма друга възможност. Никой не стои в пътя на грешните по задължение. Никой не седи в събранието на присмивателите, защото е длъжен. И ние ходим, стоим и седим там, защото искаме. Сами желаем това, тъй като сме ги наблюдавали с такова внимание, че това, което вършат е станало привлекателно за нас. Ние сме ги съзерцавали и сме разсъждавали върху тях и поведението им (без да си даваме сметка за това) и сега им се възхищаваме. Така ставаме светски.

Започваме с това да гледаме нещата, създадени от света. Гледаме ги и мислим за тях толкова много, че започваме да ги искаме. Така ходим, стоим и седим в съвета, пътищата и събранието на грешните, нечестивите и злите. Затова противопоставянето във втори стих се обяснява не с морален дълг и подчинение, а с наслада и размисъл. Това означава, че единствената надежда за противопоставяне на светските удоволствия е насладата от словото. И точно както светските удоволствия се събуждат, когато достатъчно дълго сме се вглеждали в тях, така и наслаждението от словото се събужда в обновената душа чрез денонощно съзерцаване и разсъждение върху него.

Нека да разсъждаваме ден и нощ върху Божите указания в Псалмите и насладата ще се пробуди. Такова е тяхното предназначение: да осведомяват ума ви така, че сърцето ви да се наслаждава. Денонощните размишления водят до наслада, която ни освобождава от удоволствията на злите, грешните и присмивачите.

Това, което разбрахме, се потвърждава от първите два стиха: цялата книга Псалми е предназначена да формира нашия разум чрез разсъждаване и да преобрази нашите чувства посредством наслаждението.

Въпрос 2: Защо стих 3 звучи по този начин?

Това е вторият въпрос относно Псалм 1, който ни разкрива второто ни наблюдение върху псалма. Защо написаното в стих 3 не звучи така: „Когато разсъждавате върху Божиите указания в Псалмите и се наслаждавате на това, което четете, тогава няма да вършите зло, грях и да се присмивате“? Това би трябвало да завърши добре стих 1, нали?

Отговорът е: Псалмистът иска да видим, че животът на праведния е като дърво, което дава плодове, а не като работник, който бере плод. Нека използваме езика на Павел: Християнският живот е плод на Духа, а не дела под закона. Стих 3: „Ще бъде като дърво посадено при потоци води, което дава плода си на времето си, и чийто лист не повяхва; във всичко що върши ще благоуспява.“

Битка, спечелена чрез наслада

Това е картината на християнския живот: В него има „потоци води“. Това е живот от Бога, живот изтичащ от Божието слово – Псалмите. Ние сме посадени там от Божията върховна милост (виж Матей 15:13). Нашите корени достигат до водите на живота, които запазват листата ни зелени, неувяхващи по време на суша и ни правят плодовити, когато другите са безплодни.

Корените ни не работят автоматично, не действат от само себе си и без наше усилие. Те действат посредством разсъждения, тоест, обръщайки внимание и мислейки върху Псалмите. Разсъждението върху Псалмите е начина, по който корените достигат до водата. Резултатът от това е наслаждение, удоволствие за духа от нещата, които разбираме за Бога, човека и живота. От това удоволствие произлизат всички промени в становищата и поведението ни.

Битката ни, за да избягваме съвета на злите, пътя на грешниците и събранието на присмивателите, за това, да бъдем праведни, святи и смирени, е битка спечелена от насладата. Тя се подхранва посредством денонощните размишления върху Божиите указания в Псалмите.2

Как този псалм ни отвежда до Исус?

Остава ни много малко време да зададем последния си въпрос: Какво е мястото на Исус в Псалмите? Как този псалм ни отвежда до Исус? Ще спомена само един от начините (от най-малко трите, които виждам в този псалм да ни водят към Христос).

Думата „праведен“ в шести стих ни довежда при Него като извор на нашата праведност: „Защото Господ наблюдава пътя на праведните, а пътят на нечестивите ще бъде погибел.“ Само праведният ще оцелее при съда в края на времето. Кой обаче е праведен?

Псалм 14:3: „Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма ни един.“ Псалм 130:3,4: „Ако би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои? При Тебе, обаче, има прощение, за да Ти се боят.“ Псалм 32:2: „Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие, и в чийто дух няма измама.“

И така, праведните са грешните, които по някакъв начин са счетени за праведни, когато по самата си същност не са такива. Как е възможно това? Как е възможно святият и праведен Бог да не „забелязва беззаконията“? Как е възможно да не „вменява беззаконие, грях“? Как не изисква съвършена праведност за своето съвършено небе?

Праведност, извършена в Христос

Отговорът е, че Бог не забелязва беззаконията, не държи сметка за греха и не изисква съвършена праведност. Затова този псалм (както и останалите) водят до Христос, Който: „...биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието докарващо нашия мир и с Неговите рани ние се изцелихме“ (Исая 53:5). Бог не ни вменява греховете, а ги наказва в Христос. Той не изисква праведност, а я изпълнява в Христос. Римляни 10:4: „Понеже Христос изпълнява целта на закона (т.е. и целта на Псалмите), да се оправдае всеки, който вярва.“

Тази евангелска истина е част от живата вода, която тече в корените на нашия живот. Тя е част от това, върху което разсъждаваме ден и нощ, когато четем и пеем Псалмите. Това е извора на най-сладката ни наслада.

Приемете тази евангелска река

Аз ви увещавам да приемете тази река като река на живота си. Приканвам ви да се присъедините към мене през следващите пет недели, за да се опитаме да чувстваме и мислим заедно с Бога върху Псалмите. Нека Бог формира нашите чувства и разум така, че да носим плодовете на възвеличаващите Христос любов, радост, мир, търпение, доброта, сила, вярност, кротост и самоконтрол (Галатяни 5:22,23). Амин.


1 Забележително е, че Псалтирът също съдържа 5 книги (Псалми 1-41, 42-72, 73-89, 90-106, 107-150). Издателите му са искали читателите да уловят аналогията между петте книги наречени Тора като истински наставления и Псалтира. Накратко, Псалтирът трябва да бъде четен и приеман в качеството му на указания отправени към верните. Дж. Клинтън МакКан, Теологично въведение към книгата на Псалмите: Псалмите като Тора (Нашвил, Абингдън Прес, 1993).

2 „Псалмите могат и трябва да бъдат част от постоянното преживяване на Божието присъствие. Когато ги четем редовно от начало до край, те ни водят отново и отново да разсъждаваме върху всички страни на живота и на Божията воля, които не бихме могли по друг начин да запомним или сравним, още по-малко да приемем в живота си. Когато ги запаметим част по част, те ще ни осигурят готови отговори в забързаната действителност на днешните дни. Когато в ранните сутрешни часове съм се събуждал паникьосан в тъмнината – потънал в страх, самосъжаление или съмнявайки се в себе си, Псалмите често са ми давали сигурност, че Бог, Който осветява тъмната ми, знае моите тревоги. Затова ви окуражавам да превърнете Псалмите в свои постоянни събеседници и другари. Имайте под ръка книжка с Псалми и пазете думите им в ума, сърцето си и върху устните си, докато се срещате с предизвикателствата на нощите и дните си.“ Джералд Уилсън, Приложен коментар към NIV, Псалми, том 1 (Гранд Рапидс: Зондерван, 2002), 104.


By John Piper. © 2008  Desiring God. Website: desiringGod.org
Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg
Английският текст е използван с разрешението на автора.
Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно, без да я променяте и да посочите източника.

©2014 Desiring God Foundation. Used by Permission.

Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in its entirety or in unaltered excerpts, as long as you do not charge a fee. For Internet posting, please use only unaltered excerpts (not the content in its entirety) and provide a hyperlink to this page. Any exceptions to the above must be approved by Desiring God.

Please include the following statement on any distributed copy: By John Piper. ©2014 Desiring God Foundation. Website: desiringGod.org